Тихият шепот

Chapter Twenty Three - He doesn't love you

Талия кървеше. Опитваше се да отблъсне някой удар, но яростта на Катерина надделяваше. Направи жест за молба да спре и за извинение, но и това не и помогна. Болеше я цялото тяло. Усещаше болка в носа си и със сигурност знаеше, че е счупен. Плюеше кръв и плачеше непрекъснато, докато ръката на Катерина не спря.

Талия погледна нагоре и разбра какво се беше случило. Майката на Ник беше хванала яростно ръката на Катерина и я беше ударила силно по лицето.

- Ако мислиш, че с бой ще оправиш нещата, жестоко се лъжеш момиченце! Синът ми не те харесва, дори ни най - малко. Момичето, за което непрестанно мисли е Талия. Обича я нея, не теб. - викаше силно тя, а Катерина започна да плаче истерично.

Жената я пусна и тя побягна към изхода. Подаде ръка на Талия, но тя се хвърли в краката ѝ и започна да моли за прошка.

Алекс и майка ѝ, бяха дошли и наблюдаваха гледката, но майката се обади изведнъж.

- Искам да се извиня от името на дъщеря ми и от моето име. Държах се грубо с вас, когато бяха малки и не разбираха нищо...

- Не е вярно. - прекъсна я другата майка. - Ник беше грубиян и то ужасен, и аз трябваше да направя нещо, за да го спра. Но се радвам, че не бях.

Алекс ококори очи и попита защо така мисли.

- Защото живота го научи, че когато тормозиш някого или го обиждаш, то ти се връща, и то тройно- Загуби приятелите си, хубавото училище и най-вече доверието към хората.

- Но той се поправи - рече настоятелно Алекс - има верен приятел, който чака пред операционната и е готов да даде бъбрека си, ако е наложително. Университетът, който ми каза, че иска да учи и, че е подал заявка, е едно от най - пристижното в страната. А доверието го има най-вече от Талия.

- И мен - каза тихо майка ѝ.

- Аз.... Мисля, че трябва да започнем отначало  - усмихна се жената и подаде ръката си към другата майка.

- Името ми е Стела.

- А моето Вяра.

Жените си стиснаха ръцете и се усмихнаха, а Алекс прегърна Талия и ѝ каза, че всичко ще се оправи.