Just friends

Глава 4

До края на седмицата на всички лекции седях до Клара, но Камерън все се намираше наблизо.

Най-сетне дойде петък. На излизане от залата винаги става голяма навалица. Някакво момиче мина покрай мен, а раницата и' събори книгите, които държах. Въздъхнах и се наведох да ги събирам. Посегнах към последната, когато две големи ръце я взеха. Въздухът заседна в гърлото ми, когато видях кой ми я подава.

- Благодаря! - казах и я поех.

- Няма защо - отвърна той. Плътният му глас звучеше нежно и заплашително едновременно. Тъкмо, когато щях да си тръгна, той продължи. - Аз съм Камерън между другото.

- Да, знам кой си. - отвърнах и тръгнах към общежитието.

Влязох и една тениска ме уцели по главата. Джордан беше с кърпа около тялото си и главата и' беше завряна в гардероба.

- Хей! Какво правиш? - попитах и паднах на леглото ми.

- Обличай се!

- Аз ли? Че за къде?

- Нали помниш Маркъс? Разказвах ти за него.

Маркъс и Джордан се запознали на партито. Прекарали са вечерта заедно и от тогава постоянно са заедно.

- Ъм, да, но това какво общо има с мен?

- Ами аз и той си говорехме и се оказа, че и неговият съквартирант си няма приятелка и решихме да ни организираме двойна среща.

- О, не. Не правя такива неща. Пробвах веднъж и се оказах на среща с някакъв...- потръпнах при спомена, неспособна да довърша.- Както и да е. Няма да допусна същата грешка отново.

- Но той е много хубав!

- Виждала ли си го?

- Не, но...

- Ето не можеш да си сигурна.

- Вярваш ли ми?

- Попринцип да, но...

- Довери ми се за това.

- Ох, добре. - отвърнах раздразнено и завъртях очи.

- Йей. - плясна тя с ръце.- Облечи си нещо хубаво.

Завъртях очи и отидох към гардероба. Реших, че нещо семпло е най-подходящо. Облякох бяла рокля и я комбинирах с бели обувки и чантичка в тон. Точно когато се оглеждах в огледалото, се почука на вратата.

- Ти отвори. Аз още не съм готова. - извика Джордан от банята.

Завъртях очи и тръгнах към вратата, когато се почука пак.

- Идвам, идвам. - извиках.

Когато отворих вратата се вцепених на място.

- Какво правиш тук? - попитах все още със замръзнала ръка на дръжката.