Just friends

Глава 22

~Cameron's POV ~

Събудих се и слънцето ми печеше в очите. Завъртях се на другата страна и усетих, че ми е твърде широко. Отворих едно око и видях, че до мен няма никой.

Изправих се и разтърках врата си. Не мисля, че случката от снощи беше сън. Но тогава къде е Роуз? Погледнах към часовника. Вече беше 11 часа! От толкова години не бях спал толкова дълго и спокойно.

Облякох си тениска и анцунг и отидох в кухнята, от където се носеше миризма на яйца и бекон. Влязох и видях, че на масата има чиния пълна точно с това. Огледах се и когато не видях Роуз никъде я извиках.

- Роуз?!

- В банята съм. - чу се нежния и' глас. Отидох на там, но точно когато щях да отворя вратата, тя продължи. - Не отваряй! Под душа съм!

Завъртях очи. Не че вече веднъж не бях влизал, но не исках да прекрачвам никакви граници. Върнах се в кухнята, за да закуся.

След няколко минути тя излезе от банята, облечена с дрехите си от вчера. Погледна ме и се изчерви. Повдигнах вежда.

- Къде са хапчетата за глава? - попита тя, овладявайки емоциите си.

- В шкафа над мивката. - отвърнах вдигайки чиноята от масата.

Оставих я в мивката и изкарах кутията с хапчетата. Подадох и' едно и чаша вода, а тя само ги пое и се обърна. Когато ги изпи седна на дивана и скръсти крака.

Никой от нас не продумваше. Аз реших първи да наруша тишината.

- Е... ъм... спомняш ли си нещо от вчера? - попитах и я погледнах с надежда в очите.

- Ъм... не много - отвърна тя смутено. Разочаровах се леко, но при факта как пиеше беше нормално. - Само откъсляци. - продължи тя по-тихо от преди малко. Усмихнах се.

- Какво си спомняш?

Упорствах да знам, защото се чудех дали помни, че ме целуна. Нямаше да се изненадам ако не помнеше, но все пак надеждата умира последна.

Обвзе ме паника. Ами ако не помнеше? Дали да и' кажа? Та тя тъкмо се раздели с онзи... хм... както там му беше името. Едва ли и' е до това в момента.

Не! Ако не помни нищо няма да и' кажа! Няма да обърквам чувствата и' още повече с моите собствени!

- Ами... - започна тя и се изчерви.

~ Rouse POV ~

Цяла нощ имах разни откъсляци от купона. Как губя приятелките си в тълпата, как си поръчвам втора чаша със силен алкохол и я изгълтвам за секунди, както бях направила и с първата... но             най-често се появяваха моментите, в които бях с Камерън... най-вече този, в който му се мятам на врата и го целувам.

- Ами... - започнах и усетих как се изчервявам. - Спомням си... разни неща... - продължих и отклоних поглед от неговия.

Той се озова до мен. Хвана брадичката ми и повдигна лицето ми, така че да го погледна. Усещах дъха му на лицето си.

- Какви неща? - попита той. В очите  му видях надежда, но и страх.

- Помня, че паднах, а ти ме хвана ... и - отклоних поглед. Знаех, че чувствата ми към него са истински и силни, но Дилан ме остави преди няколко дена. Не съм готова за нова връзка. - и само това. След това нищо. - преглътнах и го погледнах. Реших, че е по-добре да му премълча истината, защото така или иначе за сега нищо не може да излезе между нас.

Той пусна брадичката ми и стана, оставяйки ме сама. Изправих се и тръгнах към вратата. Обух си обувките и точно тогава Камерън излезе от стаята си закопчавайки колана на дънките си.

- Тръгваш ли? - попита леко тъжно. Само кимнах. - Ще те закарам. - каза, взе ключовете си и излязохме.

В колата мълчахме и слушахме музика. Когато стигнахме пред общежитието ми, си откопчах колана и точно преди да отворя вратата Камерън ме хвана за ръката.

- Чакай. Ъм... имаш ли планове за днес? - прехапа той устна.

- Ъм... - щях да пиша есето за семейството на ново, но... - не нямам. - усмихнах му се. - Защо?

- Искаш ли да прекараме деня заедно?

- Ами...

- Като приятели! - продължи той.

- Ами... добре. Но какво ще правим?

- Ще видиш. - усмихна ми се той. - Само се преоблечи. О и си вземи резервни дрехи. - усмихна ми се той широко и зъбите му блеснаха.

- Добре. - отвърнах.

Бързо се преоблякох и си подготвих една раничка с вода и резервни дрехи. Слязох и се качих в колата.

- Готова ли си?

- За какво?

- За един хубав ден! - усмихна ми се и потегли на някъде.