Just friends

Глава 15

Стоях безмълвна и вцепенена докато Дилан държеше ръцете ми и бе впил поглед в мен.

- Е? - настоя той. Стоях и го гледах. Изведнъж той сведе тъжен поглед и пусна ръцете ми. - Знаех си, че момиче като теб не би харесало такъв като мен. - прокара ръка през косата си нервно. Обърна се и запали мотора.

- Не... Дилан... аз... просто е много внезапно. - той се завъртя към мен и видях леки сълзи в очите му. Може би и за него всичко това беше за първи път. - Искам да кажа... Да! Ще ти стана гадже! - отвърнах и се изчервих.

Усмивка грейна на лицето му. Но изведнъж стана сериозен. Изключи мотора, слезе и ме погледна остро. Преглътнах шумно. Поех си рязко въздух, когато ме дръпна за талията.

- Правиш ме толкова щастлив! - прошепна и леко захапа мекото на ухото ми.

Пак си поех рязко въздух и тогава той залепи устни за моите. Целувката ни беше дълга и задълбочена. Придърпа ме плътно към себе си, като не сваляше ръце от кръста ми. Вплетох пръсти в косата му и леко я подръпнах.

~ Cameron's POV ~
Няколко седмици по-късно...

Роуз ме отбягваше вече повече от месец. Много се ядосвах, че не иска да ме вижда. Всеки път, когато се опитах да я заговоря, тя ме избягваше, или казваше, че не може сега и бърза на някъде.

Много я харесвах и не можех да си я избия от главата. Бях чул слух, че си има гадже,  но не го вярвах. Трябваше да го чуя от нея.  Може би ако тя ми го кажеше в очите, че вече е заета, че си има някой друг, че е щастлива, може би чувствата ми щяха да отшумят.

Беше петък, късния следобед и професор Уилямс даваше домашно за уикенда.

- Тази тема може да ви се струва детска и скучна, но семейството е много важна част от развитието на личността ви. Искам в 500 думи да ми разкажете за вашето семейство. Искам да е структорирано и добре описано. Свободни сте!

Всички започнаха да си събират нещата и да излизат. Видях Роуз да жестикулира пред приятелката си и ми изглеждаше тъжна.

На изхода се подпрях на вратата и когато тя мина покрай мен, я дръпнах за ръката и я завъртях, така че да ме гледа в очите.

- Камерън? Какво искаш? - попита тя.

Харесваше ми как името ми се отронва от устните и'. Видях в очите и' леки сълзи. Дали бяха от мен? Исках да протегна ръка, да я погаля по лицето, да я притисна към гърдите си, да и' кажа че всичко ще е наред.

Точно когато се канех да го направя, и двамата погледнахме към близкия тротоар. Там тъкмо паркираше един мотор. Той си свали каската и се огледа. На лицето на Роуз веднага грейна усмивка. Кой беше този? Тя не върна погледа си към моя.

- Кой... - не оспях да довърша, тъй като тя ме прекъсна, очевидно глуха за думите ми.

- Ъм.. аз трябва да тръгвам - каза и се обърна. Момчето срещна поглед с нея и на лицето му грейна усмивка.

Той слезе от мотора, а тя леко се затича към него. Той я хвана за талията и я завъртя във въздуха. После обви лицето и' с големите си ръце и я целуна. Тя сложи ръце на раменете му и ги сключи зад врата му.

Явно все пак не е било слух. Грубо продължавах да ги гледам. Той я качи на мотора и и' даде каска. Точно преди да сложи своята, той срещна погледа ми. Погледнах го ядосано, а той само повдигна вежда и запали. Роуз обви ръце около кръста му и отпусна глава на гърба му. Не знаех дали съм повече ядосан или разтроен.