Just friends

Глава 5

Вече една седмица живеех с Кам. В началото ми беше много странно: не се чувствах на място, нe знаех как да се държа, а и Камерън имаше различен начин на живот от моя. Той ставаше в 6 часа сутринта, най-късно , после отиваше да бяга , връщаше се в 8 и ме събуждаше след като си вземеше душ.

Най-лоша беше първата ми нощ с него...

~спомен~

- Роуз, хайде да си лягаме. - Кам ме извика от дивана, прозявайки се.

Бях в кухнята и миех чиниите от вечерята. Бях много притеснена да стоя по тениска и шорти, които имам от поне 3 години, пред гаджето си. Знам, че се притеснявах за глупости, но ...

-Ти отивай, аз ще дойда след малко.

Ако трябва да съм честна не желаех да си лягам все още. Бях нервна да спя в едно легло с него. Не че не го бях правила преди де, ... но просто сега живея с него. Не е за една вечер.

Преглътнах и поставих и последната чиния да съхне. Усетих ръцете на Кам да обвиват кръста ми и как ме целува под ухото.

- Какво ти е? - прошепна той в ухото ми и го захапа леко. - Защо си толкова напрегната?

- Нищо ми няма. - обърнах се към него и сключих ръце зад врата му. - Всичко е страхотно- уверих го и го целунах за кратко по устните.

Той повдигна вежда.

- Какво? - изчервих се.

Беше очевидно, че той знаеше, че го лъжа.

Той прехапа устна, усмихна ми се и наклони глава настрани.

- Какво? - попитах отново.

- Нищо. Просто си много красива - пак се изчервих и сведох поглед.
После изправих глава и му се ухилих.

- Да, такава съм! - изкикотих се.

- Хмм.. така ли?! - той се ухили.

- Мхм- изкикотих се, изплезих му се, бутнах го и избягах.

След по-малко и от две крачки той ме хвана.

- Ще бягаш, така ли?! - усмивката не слизаше от лицето му.

Изпищях, когато ме метна на рамото си.

- Камерън! Пусни ме долу! - смеех се и му виках едновременно.

- Време е за душ. - каза той дяволито и ме вкара в душ кабината.

- Какво?! Нее! Кам! Пусни ме! С дрехи съм.

- И аз бебчо -  отвърна насмешливо и пусна душа.