Just friends

Глава 9

След като се осъзнах какво се случва и че Джина наистина ме прегръща, и' отвърнах. Направо ме задуши. Не че не ми беше приятно майката на приятеля ми да ме прегръща така топло, но просто бях в шок.

Когато ме пусна, постави ръце на раменете ми и ми се усмихна. Кам ни подкани да седнем. Издърпа стола ми и после го бутна навътре след като седнах. Седях срещу Джина, а Кам беше беше между нас.

- Е, как си мила? - попита ме тя любезно, отпивайки от чашата си с вино, която бе поръчала явно преди да дойдем.

- Ъм... добре съм госпожо Далас. А Вие? Харесва ли Ви тук?

- Моля те Роуз, наричай ме Джина.

- Джина - усмихнах и' се нервно.

Усетих ръката на Кам на коляното си. Той го разтри нежно. Погледнах го и той мо се усмихна и каза само с устни "Успокой се!".

- Аз и преди съм идвала, но смятам, че този път ще е най-хубавия! - тя ми се усмихна и пак отпи от червената течност в чашата си.

След като поръчахме храната, тя пак се обърна към мен.

- Е мила, какви са плановете ти за бъдещето ти? Знам, че с Камерън учите заедно, но какви са плановете ти след като заяършиш?

- Ъм, аз... - преглътнах - след като завърша бих искала да напиша и да издам книга...

- А личния живот? Какво би искала в перспектива за личноя ти живот? - прекъсна ме тя. Гледаше ме сериозно, сякаш аз бях вечерята и' и сега се канеше да ме изяде. Реших да спра да се страхувам и да и' покажа коя съм, както беше казал Кам.

- Аз бих искала да създам свое собствено семейство в бъдеще, да имам мъж и деца...

- Колко?

- Две! Момче и момиче, за предпочитане на една възраст, за да се подкрепят и да си помагат.

- Имаш ли братя или сестри, Роуз?

Това беше въпрос, който не очаквах и не знаех как да отговоря

- Ъм... аз.... - погледнах към Кам.

Той ме гледаше и ме подканваше да отговоря. Въпроса е, че аз не можех. Не знаех отговора на този въпрос. Сервитьорът донесе уискито на Камерън и моята сода.

- Е?

Преглътнах.

- До колкото знам нямам.

Те ме погледнаха неразбиращо.

- До колкото знаеш? - попита Джина.