Just friends

Глава 10

Докато бяхме в колата му не продумахме нито дума. Когато влязохме в къщата, между нас минаха група пияни момчета. Когато се огледах, не виждах Камерън никъде. Започнах да минавам между хората, но без да искам бутнах някаква двойка, която се натискаха.

- Извинете! - казах и когато ги погледнах, веднага ги познах. - Джордан? Маркъс? Какво правите тук? - глупав въпрос.

- Хей Роуз. Не съм те виждал от вчера. Как си? - попита ме Маркъс, обвил Джордан с ръка около кръста и'.

- Оу, ами... добре съм.

- Съжалявам за Тайлър. Попринцип не е такъв задник.

- Ъм... няма проблем. - казах разсеяно, оглеждайки се за Канерън.

- Търсиш ли някого? - намеси се Джордан.

- Да сте виждали Камерън?

И двамата се заоглеждаха заедно с мен. Внезапно Маркъс ме дръпна пред себе си и посочи в тълпата.

- Ето го твоя човек.

- Благодаря - казах и тръгнах към него.

Когато бях на няколко метра от него, една висока и тънка блондинка му се метна на врата, обвивайки крака около кръста му. Започнаха да се целуват, а тя прокарваше бясно ръце през косата му.

Насълзиха ми се очите. Знаех, че не сме двойка и че сме само приятели, но някъде дълбоко в мен имаше надежда, че нещо можеше да излезе между нас. Отвърнах бързо поглед и тръгнах към бара. Имах нужда от нещо, което да ме разсее от Камерън. След като изпих две бири на екс реших, че ми трябва по-твърд алкохол.

- Кой иска да пием шотове?! - извиках. След по-малко от пет секунди ме бяха наобиколили хора, а едно сладко момче се настани на стола до мен.

- Аз съм Дилан. А ти конкорентке? - представи ми се и ми се усмихна той.

- Роуз.

- Е, Роуз, приготви се да загубиш! - ухили ми се Дилан и поръча десет шота.

Когато вече бяхме изпили по пет, той проговори.

- Е имаш ли си приятел?

- Не! - казах и погълнах още един.

- В такъв случай... - той дръпна ръката ми и написа нещо на нея. Погледнах го и той ми намигна.

- Още по пет! - извика той.

~Cameron's POV~
След като отлепих досадната си бивша от себе си, продължих да търся Роуз.

Бях я изгубил на входа и от тогава не я бях виждал. От бара се носеха окуражителни викове "Пий, Пий!". Завъртях очи и бях готов да продължа, когато чух гласа на Роуз от тълпата.

Пробих си път и най-сетне я намерих. Тя се кискаше с едно момче, а до тях имаше обърнати чаши за шотове. Ококорих се, когато видях Роуз да обръща още един. Около тях имаше над двайсет чашки. Пробих си път към нея и я дръпнах.

- Какви ги вършиш, по дяволите?! - развиках и' се с надеждата, че ще се освести, но тя само се изсмя и погълна още един шот.

- Бих те! - извика тя на момчето срщу нея и двамата започнаха да се смеят.

Погледнах го злобно и дръпнах Роуз за ръката.

- Хайде Роуз, тръгваме си.

- Не! Махни си ръцете от мен. - заваля тя. - Видях те! - изхълца тя.

- Какво? - попитах недоумяващо.

- С онази мацка. - тя се завъртя на стола си, така че да ме гледа в очите.

- Какво? С Лаура ли?

- Аха, това и' било името. - изхълца тя. - Хареса ли ти целувката? - попита тя и наклони глава на една страна.

- Какво трябва да значи това?

- О, Камерън. Много си сляп. - каза тя и се изправи. Опита се да тръгне на някъде, но залитна и падна върху мен.

- Достатъчно Роуз! Тръгваме! - извиках и я метнах през рамо. Тя започна да се кикоти като ненормална, а аз само завъртях очи.

Докато стигнахме до колата, вече беше заспала. Когато вечв бяхме в  апартамента ми, я сложих на леглото и отидох да се преоблека. Легнах до нея и я прегърнах, заравяйки глава във врата и'. Дори мъртво пияна я харесвах адски много. Тя издаде някакъв звук и се завъртя с лице към мен. Постави глава на гърдите ми и се отпусна. Изглеждаше толкова невинна. Заспах, вдишвайки аромата и'.