Just friends

Глава 21

Плаках докато не заспах. След като Джордан разбра, че няма да може да ме успокои и че искам да съм сама, реши да излезе с Маркъс.

- Веднага ми звънни ако имаш нужда от нещо. - каза тя и ми се усмихна.

- Добре - отвърнах и я прегърнах.

Останах сама. Хвърлих се на леглото и продължих да тъжа.

Когато се събудих вече беше късния следобед. Добре, че днес нямах лекции. Можех да си умра от мъка и никой нямаше да разбере.

Джордан влетя в стаята с Мел и Клара.

- Ставай! - извика тя.

- Какво? Защо?

- Имаш нужда от разведряване и ние ще ти го дадем. Отиваме на купон.

- Какво?! Не! Дилан скъса току-що с мен, а вие искате да ходя по партита! Не! - извиках и се завих през глава.

- Роуз... имаш нужда от забавление- каза Мел.

- Да. Това тук не е усмихнатата Роуз, която познаваме!- тропна с крак Клара.

- Ти беше до мен всеки път, когато се скарах с Маркъс. Позволи ми и аз да съм до теб и да ти помогна! - каза Джордан.

Не казах нищо. Стоях под завивката и не издавах нито звук. Явно им писна от ината ми, защото внезапно завивката изчезна.

- Ставай! - извикаха трите едновременно.

Завъртях си очите и се обърнах на другата страна. Хаанаха ме за ръцете и единия крак и ме дръпнаха. Вече не бях в леглото.

- Какво правите?! - извиках, когато ме понесоха към банята. - Пуснете ме!

Оставиха ме на пода в банята и пуснаха душа отгоре ми.

- Какво по дяволите! - извиках и се изправих. Цялата ми пижама подгизна.

- Освежи се. Ние ще ти подготвим дрехи! - каза Джордан.

Преди да отвърна каквото и да е, вече бяха излезли. Изкъпах се, обвих тялото си с кърпа и взех мокрите си дрехи от пода. Когато излязох, те седяха на леглото на Джордан и си говореха. Погледнах ги ядосано и после видях дрехите на леглото. Там имаше черна, къса, прилепнала рокля с гол гръб. Останах с отворена уста. Роклята беше много хубава, но не смятам, че беше в мой стил, особено сега.

- Не мога да я облека. - обърнах се пак към тях.

- Напротив. Ще изглеждаш страхотно. - запротестира Джордан.