Just friends

Глава 23

Стигнахме на някаква огромна поляна пълна с хора. Той паркира и слязохме.

- Къде сме? - извиках, защото около нас беше доста шумно.

Той само ми се усмихна и ми хвана ръката. Сляхме се с тълпата. След малко излезе някаква жена малко по-голяма от мен.

- Здравейте всичко. Уау. Еха. Колко много хора! - каза тя усмихната. - Добре дошли на ежегодния ни фестивал на цветовете. - ококорих се и на лицето ми се изви огромна усмивка. Погледнах към Камерън, а той само се ухили без да ме поглежда. - След малко ще ви раздадем цветовете. За тези които са тук за първи път, обяснявам, че това не е бой с бои, а забавление. Всички ще се изцапаме, няма никой да остане без боя по тялото. Има купчини с бои по поляната ако ви свършат. Забавлявайте се. - каза тя и отиде на някъде.

Погледнах пак Камерън. Бях безмълвна. Винаги си бях мечтала да отида на фестивала, но защото постоянно се местихме, а и нямах приятели, никога не бях ходила.

Той стоеше и ми се усмихваше, показвайки белите си зъби.

- Е? Харесва ли ти? - попита той, неспирайки да се усмихва.

Изпищях от щастие и му се метнах на врата да го прегърна.

- Явно отговорът е да - засмя се той и ме прегърна силно.

Чувствах се толкова спокойна в прегръдката му, защитена. Не исках никога да ме пуска.

Покрай нас мина момче и ни подаде боя. Ние се разделихме и си взехме.

- Искаш ли да се разходим преди да е започнало? - попита той и ми посочи щандовете от другата страна на пътя.

- Добре. - отвърнах и тръгнахме напред.

Вървяхме измежду щандовете. Имаше разни, които бяха отрупани с храна, а други бяха направени като игри с награди.

- Добре. След една минута ще започнем, така че тези от вас, които имат желание да участват, моля ви елате тук! - извика жената.

С Камерън се обърнахме и тръгнахме обратно.

- Знам какво ще правим, когато приключим с цапането! - ухили ми се той.

- Какво? - попитах, неразбирайки за какво говори.

- Ще ядем, ще играем! - каза той, сякаш беше очевидно и ми се ухили. Усмихнах му се в отговор.

- Добре хора, събрахте ли се?! - извика пак тя.

- Да! - се чу от тълпата.