Just friends

Глава 14

Когато се прибрах, Джордан лежеше на леглото си и си ровеше на телефона. Когато ме видя, веднага го остави, изправи се и ми се ухили.

- Е?

- Какво? - попитах невинно.

- Как какво? Разказвай! - засмях се и си седнах на леглото.

Разказах и' всичко. През цялото време се червях и не можех да повярвам, че това ми се беше случило преди броени минути.

- Това първата ти целувка ли беше?! - попита тя и се усмихна още по-широко.

- Мхм. - изчервих се още.

- Кога ще го видиш пак?

- Ами... утре. - отвърнах леко плахо и тръгнах към банята.

- Какво?! Току-що се разделихте, а вече имате среща за утре! - Не и' отговорих, а влязох в банята и затворих вратата.

Излязох с надеждата, че съм утървала разпита, но грешах. В крайна сметка стигна до заключението, че той много ме харесва. Накара ме да обещая, че тя ще ми избере дрехи за срещата ни утре. Бях твърде изморена, за да споря.

На другата сутрин се събудих от това, че ми звънеше телефона.

- Ъъх... да? - каза сънено.

- Роуз? Да знаеш, че ще дойде след половин час. - беше Дилан.

- Какво?! - рязко се изправих в леглото.

- Да, извинявай.

- Ъм.. не, няма проблем. Мерси че ми звънна. - отвърнах бързо и затворих.

Скочих и влязох в банята. Взех си бърз душ и се затичах към гардероба. Внезапно спрях. На леглото на Джордан имаше бял потник и чифт дънки. До тях бележка: " Обеща ми аз да ти ги избера. xoxo пс: оплети си косата на плитка" завъртях очи и бързо се облякох. Изсуших си косата и я сплетох.

- Точно навреме! - казах на себе си, когато получих съобщение от Дилан. Той беше долу. Взех си телефона и тръгнах.

- Хей! - поздрави ме той и ме целуна, придърпвайки ме към себе си за кръста. - Много си красива! - каза той и ме целуна по бузата, когато се изчервих. Погали ме по лицето и ме накара да го погледна. Усмихнах му се и той пак ме целуна.

Качихме се на мотора и пътувахме около половин час. Когато спря на един черен път, пред нас се откри една красива поляна, отрупана с цветя. По средата имаше одеяло и кошница върху нея. Внезапно корема ми изкорка и с него се спогледахме.

Бяхме заедно през остатъка от деня. Ядохме, слушахме музика и си разказвахме за живота. Оказа се, че той има двама братя и една сестра. Цял живот е живял тук. При мен нямаше нищо интересно. Той леко се натъжи, когато му разказах за семейството ми. През цялото време ме прегръщаше.

На свечеряване ме откара до общежитието. Точно когато щях да си тръгвам, той ме хвана за ръката и ме дръпна.

- Роуз, искам да те попитам нещо. - каза той и се изчерви?! От както го познавам нито веднъж не го бях виждала да се изчервява. Беше толкова сладък. Но защо? За какво се притесни? Пое си дълбоко въздух и ме погледна в очите. - Ще ми станеш ли гадже?