My Teacher /J.B./

My brother

Гледна точка на Анабел

Какво прави Анди тук? Не трябва ли да е в някой западнал бар със западналите си приятели. Не трябваше да идвам тук. Ох, Джиджи в каква ситуация ме поставяш.

Докато бягах към тоалетните блъснах доста хора, но нямах време да се извиня на нито един. Най накрая намерих мястото, което търсех и се вмъкнах в първата свободна кабинка.

Започнах да дишам тежко, когато чух приближаващи се тежки стъпки. Това беше той, убедена съм. Затаих дъх, сякаш това щеше да ми помогне.

- Излез, Анабел. Излез преди да си ме ядосала повече.

Притиснах се още повече в стената в малката кабинка.

- Хайде, сладурче, ела при големия си батко. Не го вбесявай. Помниш какво стана миналият път, нали?

Стиснах очи при споменът. По ръцете ми все още се забелязваха отпечатъци от въжета. Той ме беше накарал да вися от стената, вързана за краката и ръцете, в продължение на 4 часа. Едвам стъпих на краката си тогава.

В близост до мен чух силен трясък. Беше разбил вратата на първата кабинка. Трябваше да изляза. Щеше да стигне до мен и без това.

С прекалено забавени движения излязох от моето временно скривалище и застанах пред брат си.

Щом попаднах в полезрението му той се насочи към мен и ме избута в близката стена, като се притисна в мен.  

Не се противих по никакъв начин и погледнах надолу. Цялата треперех и се молех някой да дойде, преди той да ми е сторил нещо.

- Защо бягаш Анабел, знаеш че винаги те хващам.

Усетих дъхът му по близо до лицето ми. Сълзи започнаха да се спускат от очите ми, когато той стисна челюстта ми и ме накара да го погледна.

- Попитах нещо. Бъди добро момиче и ми отговори.

- Н-не знам. Изплаших се. Много съжалявам.

Пръстът му погали бузата ми нежно.

- А какво правиш тук? Тези места не са за теб, а и си казала на татко, че ще приспиваш у приятелка.

- Джиджи имаше с-с-среща с момче тук. Аз нямах избор.

При думите ми той стисна челюстта си и заби юмрукът си в стената, на милиметри от лицето ми.

- Не искам да те виждам повече тук, или в който и да е бар в града, ясно ли е?

Кимнах, защото бях съгласна с него за това. Тези места не бяха за мен.

- И ако още един път се опиташ да ми избягаш, кълна се, че ще те изчукам така, че да забравиш името си.

Изтръпнах при тази закана. Опитах се да се измъкна, но той се притисна още повече в мен, ако това изобщо беше възможно.

- Не се дърпай. Ще правиш каквото ти кажа, ясно ли е?

Отново кимнах, този път от страх.

- Така те искам. Само защото ми се показа преди малко може и да ти намаля наказанието.

Разтреперих се при мисълта за ново наказание. Сълзите отново си намериха място на лицето ми. Той ме хвана през кръста и ме завлече към изхода на бара.

- Отиваме при Раян и след това ще си тръгваме. - Раян беше най - добрият приятел на Анди. Трябва да си призная, че от всичките му приятели харесвах най - много него. Все пак и той не беше цвете за мирисане.

По пътя съзрях новият ми учител. Джъстин Бийбър. Наведох глава в опит да се скрия от него. Опитът неуспешен.

- Анабел.

При произнасянето на името ми Анди светкавично се обърна към мен и погледна учителят ми с видима злоба, изписана по лицето му.

- Кой си ти по дяволите?

- Джъстин Бийбър. Новият учител на госпожицата тук.

Брат ми го погледна недоверчиво и видях, че се замисли за нещо. През това време господин Бийбър погледна към мен. Осъзнавах как изглеждах, очите ми бяха зачервени от плачът, затова отново сведох поглед към краката си.

- Стой далеч от сестра ми, Бийбър. Не ми пука, че си и учител. Извън училището не искам и да я поглеждаш.

Игнорирайки думите на брат ми, той се обърна към мен.

- Всичко наред ли е?

Без да имам възможност за отговор или някакво действие Анди заби юмрук в лицето на учителя ми.

Сложих ръка пред устата ми за да не изпищя и усетих как някой ме издърпва от ръката на Анди. Раян.

- Ела преди и ти да го отнесеш.