My Teacher /J.B./

The teacher

Гледна точка на Анабела:

Днес е последния ми първи учебен ден. Вече съм последна година в гимназията и ако трябва да бъда честна не чакам с нетърпение краят и. Най - гадното в цялата ситуация е, че вече няма да мога да виждам толкова често Джиджи и Шон - моите най добри, по точно единствени приятели, но пък най - хубавото е, че ще се махна от брат ми и баща ми. Завинаги. Не ме разбирайте погрешно. Аз обичах семейството си, но след като майка ми почина преди 2 години нещата наистина загрубяха.

Брат ми, Анди, от отличен колежанин се превърна в западнал наркоман, а баща ми вече изобщо не го интересуваме нито аз, нито Анди. На практика той се изнесе със своята нова приятелка още преди година, просто още не иска да си го признае. Единственото полезно нещо от него са парите, от които моята част отива за обучение. Искам просто да успея, а без образование съм за никъде.

Когато вече наистина спрях с мрачните си мисли станах от леглото и застанах пред гардероба. Реших да облека къси панталонки и потник. Все пак навън беше топло, нищо че училището започваше.

Минах през кухнята, като не пропуснах да си взема една ябълка и излязох навън.

С бавни крачки се запътих към училището, знаейки, че подранявам. Там ме чакаше само Шон. Намръщих се и отидох да го прегърна.

- Къде е Джиджи?

- Каза, че ще се види с Робин и после ще дойде.

Напоследък тя доста често изчезваше с едно момче от съседния клас. Уж сме най добри приятелки, но нищо не ми е споменавала. Стана ми доста гадно.

- Хей Ан Ан къде ти е усмивката. Сигурна съм, че когато е готова ще сподели и с двама ни. Хайде горе главата.

Усмихнах се от прякора, с който ме нарече. Това ми напомняше на детските ни години.

- Добре добре ето я старата Ан Ан. О междудругото разбра ли се нещо за госпожа Бъркли?

Госпожа Бъркли беше моята любима учителка и моя класна. Преподаваше ми по литература и колкото и да е странно по физическо. Тя беше уникална, но за жалост миналата година брат и почина в автомобилна катастрофа и не се знае дали ще се върне.

- Напуснала е и се е махнала от града. Сега ще имаме някакъв нов учител. Доколкото разбрах ще е мъж.

- Исках поне да се сбогувам с нея Шон. Хайде да я намерим. Моля те.

Номерът с милите очички минава при всеки. Е, почти.

- Ана, не не и тези проклето - прекрасни твои очи. Мамка му, ужасна си.

Изписках и го прегърнах като се засмях на подбора му на думи. Само той си можеше тези неща.

- След часовете ще се поразровим малко и ще я намерим. Хайде сега да вървим, че ще закъснеем.

Кимнах и го последвах.

Гледна точка на Джъстин

Мамка му. Мамка му. Мамка му. Първи работен ден и закъснявах. Просто перфектно.

С доста усилия изгоних момичето от вчера, чието име не си направих труда да запомня и започнах да се обличам.

Когато бях вече в колата си се запътих към училището. Определено работата на учител ми допадаше само че този път не трябва да има издънки.

Да ви разясня малко. В миналото училище, в което работех имаше едно момиче, което наистина ме привлече чисто физически. Започнахме да се чукаме, но когато ми омръзна и аз я отрязах естествено тя се раздрънка на всички като "малко" извъртя истината. Кучката ме обвини в изнасилване. Не знам как не я убих, но пък това, че не съм го направил показва колко наистина съм уравновесен.

Това училище е по елитно и ще гледам това да не се повтаря. Както е казано явно само ще се гледа. Е, и на това нямам против.

Когато вече бях в двора на училището часът беше станал 8:20.

20 минути заксънение? Добро начало.

Гледна точка на Ана

Учителят закъсняваше вече с двайсет минути. Завъртях очи. Добро първо впечатление.

Огледах се из стаята. В класа беше настанал пълен хаос. Джиджи още я нямаше, Шон си говореше с някакви момчета, а аз от своя страна гледах към вратата, чакайки новия си учител. Явно разбрахте, че не съм едно от най общителните момичета.

Вратата се отвори с трясък. Нещо, което ме накара да подскоча и да се обърна напред.

О

Боже

Мой.

Това нов ученик ли беше?

- Здравейте ученици - мъжът заговори с плътен дрезгав глас, привличайки вниманието на целия клас. - Да ви се представя. Казвам се Джъстин Бийбър и съм новият ви класен ръководител и също така преподавател по литература и спорт.

Добре, не беше нов ученик.

- Извинявам се за закъснението си и тъй като остават 15 минути до края на часа ви оставям да си починете до началото на следващия. Приемете го като опит за реванширане от моя страна.

След думите си той се усмихна, а класът ми беше изпаднал във възторг заради петнайсетте свободни минути. Извъртях очи и щом стаята се изпразни се насочих към новия ни учител.