My Teacher /J.B./

Plan B

Гледна точка на Джъстин

- Хайде Джъстин, моля те. Излез най накрая от бърлогата си.

- Съжалявам Кам, няма да стане днес. Изморен съм и не ми се занимава.

След думите си, затворих телефона и го метнах на близката масичка. Камерън, най добрия ми приятел, ми мрънкяше от половин час да изляза с него на бар. Честно казано след случката в тоалетната с Анабел не ми се правеше нищо.

Последно я видях седнала на земята в библиотеката, скрита между рафтовете, плачейки. Наблюдавах я може би 15 минути, преди някакъв си Том да прекъсне заниманието ми, питайки ме дали може да отиде до тоалетната. Сериозно, понякога се чудех как простотията на днешните тинейджъри стига такива висоти.

Върнах мислите си отново на Анабел и започнах да премислям нещата отначало.

Брат и. Семейството и. Всичко беше пълна каша.

Синините по ръцете и също допринасяха за сложната ситуация. Дали семейството и я насилваше. Стиснах юмруци, представяйки си някой да я удря. Недопустимо е изобщо някой дори да си помисли да удари жена.

Не знам какво толкова ме привличаше в нея. Може би бяха чистите очи, или пък усмивката, която съм виждал едва едва два, три пъти. Определено тялото и спомагаше за това да я искам толкова много. То беше перфектно. Задник, гърди, крака, всичко което един мъж иска.

Нещо ми прищрака и набързо грабнах суитчера и ключовете от колата си като след това излетях навън.

Щях да отида у тях. Можеше да хвана някого в крачка кой знае. Насочих се към училището, защото знам че в досието на всеки ученик имаше записан и адресът му. Как ще вляза в самото училище в 11 вечерта вече си беше друг въпрос.

Когато вече бях на паркинга сложих качулката си и слязох от колата. Добре, знам че охраната на входа си пада малко поспалив. Дано това да е от моментите, в които съм прав.

Стигайки до входната врата осъзнах, че греша.

Добре, да преминем към план Б. План Б, какъв беше план Б?

Изпуфтях и се насочих към задния вход. Там нямаше как да вляза, понеже имаше огромен катинар, но от друга страна ударът му с желязната врата щеше да създаде суматоха.

Започнах като луд да го удрям във вратата и скоро видях как лампите отвън светнаха. Това означаваше, че охранителят е излязъл. Това беше моят шанс.