My Teacher /J.B./

Mother

Гледна точка на Джъстин

Стоях вкъщи сам, промивайки раните си. Мамка му и шибанякът. Какъв му беше проблемът? Изсъсках, когато памукът, напоен със спирт, мина през разкървавената ми устна. Братът на Анабел определено знаеш как и къде да удари.

Имаше много въпроси, които си задавах, но нямаше как да им отговоря. Какви са отношенията и с брат и? Защо тя така се изплаши, когато го видя? Защо той се държеше толкова агресивно?

Поклатих глава и се запътих към хола, взимайки със себе си и вино. Щеше да бъде дълга нощ, но определено щях да разбера какво става, и то още утре.

Гледна точка на Анабел

Веднага щом се прибрахме, Анди ме завлече в "специалната" си стая.

Да ви разясня малко какво представляваше тя. Това беше помещение без прозорци. Голите черни стени създават усещането за самота и всяват страх в теб. От едната страна на стаята има голяма метална повърхност, която понякога служи и за легло. Към нея има прикрепени закопчалки за ръце и крака. Повярвайте, ако се намирате там няма измъкване. Посредата на стаята висят вериги, а от отсрещната стена има само един шкаф, до който аз нямам достъп. Винаги когато съм вътре съм окована по някакъв начин и е тъмно.

Докато се усетя вече бяхме вътре и той закачаше ръцете ми за веригите, висящи от тавана. Не се дърпах по никакъв начин, защото знаех, че това ще доведе до по големи последици. Просто сведох поглед към земята и зачаках поредната доза крещене и викане. Дано поне този път да няма удари.

- Ще види той, копеле. Чукаш ли се с него, курво? Отговаряй!

Стоях като стъписана, гледайки към краката ми, които в този момент увиснаха във въздуха.

- Ще мълчиш ли? Добре тогава.

Установих, че се отдалечи от мен, но не посмях да извърна погледът си от земята.

Усетих ръцете му около талията си и погледнах към тях. Ножът, който държеше му послужи да разкъса потничето с което бях. Късите панталонки набързо го последваха и след секунди бях останала по бельо в студената стая. Вярно, че навън беше топло, но съм убедена, че в стаичката няма 5 градуса.

Ръка, плъзгаща се по бедрото ми, разсея мислите ми. Най накрая се осмелих да го погледна. Засякохме погледите си.