My Teacher /J.B./

Taxi man

Стреснато огледах ресторанта, страхувайки се да не срещна погледа му някъде тук, но за щастие него го нямаше.

С треперещи ръце вдигнах телефона, докато усещах погледа на Джъстин върху мен.

- Да, Анди.

Страхувах се треперещият ми глас да не ме издаде.

- Къде си Анабел?

Веднага след като чух студения му глас, който обикновено не вещаеше нищо добро, се разтреперих още повече.

- При Даяна от м-моя клас, нали ти казах, че ще преспя у тях.

- Прибирай се веднага, трябваш ми.

О не.

- Но Анди, аз..

  - Искаш да ме ядосаш ли? До половин час да си тук.

След грубото му прекъсване реших че няма смисъл да си отварям устата повече и се съгласих с него, уверявайки го, че ще се прибера навреме.

- Трябва да вървя Джъстин, съжалявам.

Нямах смелостта да погледна към него, страхувах се от реакцията му.

Тръгнах да ставам, но бях грубо дръпната надолу от ръката му. Погледнах го шокирано.

Очевидно бях права.

  - Ти сериозно ли ми говориш Ана? Ще се върнеш при този психопат?

Явно, от злобата, която беше насочена към брат ми, той не усещаше колко силно всъщност стиска ръката ми.

- Джъстин, моля те...

- Защо ми се молиш? Защо? Не можеш да се върнеш при това чудовище.

- В момента не се държиш по различно от него, осъзнаваш ли го?

Думите ми му го стреснаха достатъчно, че да отхлаби хватката си и ми даде достатъчно време да избягам.

Знаех си, че не трябваше да му се доверявам.

Набързо успях да спра такси и с треперещ глас му казах адреса си.

- Добре ли сте госпожице?

Внезапният въпрос на шофьора ме накара да подскоча на задната седалка.

- Съжалявам, не исках да ви уплаша.

Успокоих се малко след като разбрах че всъщност няма лоши намерения и му се усмихнах.

- Няма проблеми, добре съм, благодаря ви че попитахте.

- Значи да разбирам, че сълзите ви са от радост?

Изказването му малко от малко ме накара да се засмея. Да, не беше много на място в ситуацията, но все пак той си няма представа каква всъщност е сериозността и.

Чак сега вдигнах поглед от телефона си и го погледнах. От мястото, което бях си избрала за сядане, а именно задната седалка, не можеше да се види кой знае колко, но успях да фокусирам подаваща се татуировка от дясната му ръка. Заинтригува ме и не осъзнах кога съм се зазяпала толкова много в нея, че да ме забележи.

- Ако искаш да вдигна ръкава?

Въпреки че подхвърлянето му беше придружено със закачлива усмивка се почувствах засрамена.

Засякохме погледите си в огледалото за задно виждане. Веднага след като осъзнах какво стана отклоних погледа си и почувствах как бузите ми пламнаха.

Явно бях достатъчно разсеяна от закачливото момче пред мен, че не осъзнах кога колата е спряла пред вкъщи. Тръгнах да вадя пари от чантата ми, но отварящата се врата до мен ме накара да се обърна към нея.

- Не е нужно да ми плащаш, компанията ти ми бе достатъчно възнаграждение. Аз съм Хари между другото.

Поколебах се дало да приема подаващата му се ръка към мен, но се пак го направих.

- Анабел.

- Името ти е красиво почти колкото теб, Анабел.

Прехапах устните си в опит да не му се усмихна, но уви опитът провален.

- Ще трябва да тръгвам Хари, беше ми приятно.

Вече бях тръгнала по алеята за вкъщи, но все пак успях да чуя как.. Хари се провиква.

- Ще се видим пак красавице, вече знам къде живееш.

Усмивката ми след това беше много бързо помрачена от брат ми, който ми отвори вратата, усмихнат?

Това беше ново.

Здравейтее, ето я и обещаната за тази седмица глава, късичка е да но предполагам е по добре от нищо. Наистина съм страшно натоварена в момента и не знам дали ще мога да пусна повече от една част следващата седмица. Ще опитам да наваксам главите през ваканцията, а и скоро смятам да започна превод на една доста заинтригуваща книжка.

Соууу какво мислите за главата?

Мнения, критики, съвети?