My Teacher /J.B./

True

Гледна точка на Джъстин

Не знаех какво точно да кажа в момента и затова просто стоях и я гледах. Преди да вляза в къщата имах толкова много въпроси, но сега те липсват.

Прокашлях се и реших все пак да започна някакъв диалог.

- Какви са отношенията с брат ти?

Определено се напрегна при въпроса ми.

- Нормални. Защо ми задавате този въпрос?

Намръщих се при използването на учтивата форма и тя явно забеляза защото побърза да се поправи.

- Извинявай, забравих. Но все пак защо си тук по това време и ми задаваш този въпрос?

Ами сега Джъстин?

- Отговори ми Анабел. Честно.

Протегнах ръката си към нея и и повдигнах главата за да ме погледне.

- Анабел!

Силен вик от коридора прекъсна действията ми и ни накара да подскочим като уплашени зайчета.

Спогледахме се и видях страх в очите и. Нали онези излязоха, какво стана?

- Бързо, в гардероба. Не трябва да те виждат тук.

Послушах я, нямайки голям избор и се натиках в малкия гардероб. Е, поне оттук цялата стая се виждаше.

20 секунди по късно вратата на стаята се отвори със замах и брат и влезе навътре. Тя стоеше отстрани като закована и мога да кажа, че трепереше.

- Знаеш ли къде са ключовете ми за склада? Не ги намирам при мен.

Започна да тършува из шкафовете и, а тя все още не помръдваше.

- Н-н-не знам. Не съм ги виждала.

След като се чу треперещият и гласец говедото се обърна към нея и я изгледа подозрително.

- Защо не спиш? И чакай, студено ли ти е?

Действието му ме накара да стисна юмруци. Погали я по бузата все едно ще я целува. Да бе, братски отношения виждам тук.

- Н-не мога д-да заспя.

- Мм защо? Какво ти се прави друго?

След като и каза това я закова към близката стена като я хвана през кръста здравата.

- Н-нищо Анди. М-м-моля те остави ме.

Последното го изхлипа и имам чувството, че вече плачеше.