My Teacher /J.B./

Innocent

Гледна точка на Анабел

Официално днес щеше да е най трудният ми ден в училище. Днес трябваше да говоря с учителя си... За моят живот, моите проблеми. Имах два варианта: да продължа да се правя на ударена и да закрия всичко с нова лъжа или... Или да кажа всичко.

Всеки човек на моето място би избрал първия вариант, но аз.. На мен наистина ми писна да крия всичко това в себе си. Понякога наистина ме е страх, че просто ще се срина, няма да понеса още един крах в живота ми.
Поклатих глава и запопнах да се обличам.

Винаги когато премислям нещата повече от достатъчно накрая всичко се обърква.

Щом бях готова и с дрехите и косата си слязох долу и заварих заспалият ми брат на дивана и Раян на фотьойл.

Тръгнах да излизам през вратата безшумно, но на прага се спрях и влязох обратно навътре. Не можех да ги оставя така.

Заприпках набързо по стълбите и влязох в близката стая за две одеяла.

Слязох обратно долу и завих внимателно Анди, но след като се обърнах за да направя същото и с Раян видях, че вече се пробуждаше.

Изчаках да си отвори очите напълно и му се усмихнах.

- Добро утро Раян. Ако искаш се премести в някоя от стаите горе да ти е по удобно.

Замислих се колко добра актриса бях пред хората, с изключение един човек. Дали не...

- Добро да е Ана. На училище ли си тръгнала?

Раян се усмихна сънено и ме погледна. Честно, ако не беше прекъснал мислите ми не знам до какви изводи щях да стигна.

- Да и вече ще тръгвам, защото ще закъснея, ти искаш ли нещо преди това? Кафе?

- Не Ана, добре съм. Понякога ме очудва колко си добра с мен. Как заслужих това?

Усмихнах се в негова посока докато отново обувах кецовете си.

- Просто ми харесва да съм такава.

Помахах му за чао и най накрая се запътих към училище.

По пътя отново започнах да обмислям всеки един детайл, всяка една подробност от последните мигове прекарани с човек, чието име дори не знаех. Единственото нещо, което знаех за него беше фамилията му... Бийбър. Отива на мъж като него. Някак.. Величествено е.