My Teacher /J.B./

Sexy

Гледна точка на Джъстин

Е, явно децата ме харесаха. Знаех слабото място ма учениците си, а то беше свободно време в училище. Засмях се, когато започнаха да се бутат за да излязат през вратата.

Видях, че към мен се насочва момиче. Веднага скрих усмивката си. Това беше едно наистина красиво момиче. И секси.

- Извинете, но не мислите ли че това ,което направихте не беше много разумно? Все пак е вашият първи час с нас. - попита ме гледайки ме право в очите. Нейните бяха просто една малка част от цялото и съвършенство.

- Не мисля, че е уважително да се говори така с учител госпожице... - удължих изречението за да разбера името и. Видях, че малко се смути след отговорът ми

- Фокс. Анабел Фокс

- А, чудесно име имате. - Какво правиш Джъстин, не си ли взе урок миналия път?!

- Ъм благодаря ви и се извинявам за въпроса ми. Наистина не беше много уместен.

Ще ме гледаш с това тъжно изражение докато си под мен, скъпа.

- Ъъ няма проблеми не се безпокойте.

Съвзех се малко от мислите си и успях да и отговоря.

- Добре, довиждане.

След думите си, тя се насочи към вратата. Сего по обстойно успях да я огледам. Прехапах устни щом видях сладкото и дупе и дългите и крака, които се подаваха през късите и панталонки. Определено трябваше да я изчукам.

Гледна точка на Ана

След няколко часа

Вече висим в стаята на Джиджи, струва ми се от векове. Извадила е толкова много дрехи, че не знам изобщо ще можем ли да се измъкнем от тук. Казах на баща ми, че ще преспя тук, така че не се налага да се прибирам.

Проблемът беше друг. Тя искаше да отидем в барът, в който някакво момче я поканило. Аз и бар? Не.

- Моля те Ан. Нищо няма да стане, няма да се отделя от теб. Направи го заради мен.

Кимнах, разочарована от това, че съм толкова мила

- Ааа обичам те. Сега да ти изберем дрехи.

Извъртях очи и се оставих в ръцете и.

Когато вече бях готова се видях в огледалото. Уау. Облеклото ми се състоеше от най късите и тесни панталонки в историята на панталонките и ъм какво беше това? Сутиен?

- Не е сутиен, това е топ. - каза Джиджи, сякаш прочела мислите ми.

Не искам да коментирам изобщо колко грим сложи тя на лицето ми. Единствено очната линия ми харесваше.

- Джиджи не мислиш ли ще яркото червено червило е прекалено?

Попитах, все още взирайки се в огледалото.

- Не е. Ще си отива на тези бебчета.

Щом се обърнах към нея видях червени токчета. Добре, поне те бяха убийствени.

Гледна точка на Джъстин

Реших, че след всичките ми преживявания днес, прекрасният завършек на деня ми ще е любимият ми бар. Звъннах на момчетата и след половин час вече бяхме там, полупияни. Хилехме се като идиоти и заглеждахме всяко едно момиче което влезеше в задимения бар.

Изплюх питието си обратно в чашата и почти не скочих от сепарето когато зърнах познато лице.

Анабел.

Момчетата явно забелязаха рязката промяна на настроението ми, защото ме изгледаха всякаш съм луд.

- Хора това е момиче от новия ми клас.

Наш се обърна в опит да я намери с поглед, но аз го улесних като му я посочих.

Сега си позволих да я огледам по добре. Токчетата караха краката и да изглеждат още по дълги, а късите панталонки не покриваха почти нищо. Потничето и разкриваше стегнатият и корем. Това там пиърсинг ли беше?

- Ооо брато не ти завиждам изобщо. Този път гледай да не влезеш в затвора. Тая мацка е трепач. 

Кимнах, неспособен да отговоря с думи.

Забелязах, че с нея имаше още едно момиче и едно момче. Тя по скоро ходеше след тях с глава забита в земята, явно не искайки да чува подхвърлянията и коментарите зад нея.

Близо до нашето сепаре минаха някакви момчета, които замръзнаха щом я видяха.

- Брат, това не е ли Анабел?

Извика единия, заради силната музика. Момчето с татуировките стисна юмруци и изкрещя сякаш с всичка сила.

- Анабел!

Почти всички се обърнаха към него включително и тя. След секунди всеки вече се беше отегчил и продължил със заниманието си, но не и аз.

Продължавах да гледам реакциите и. Щом видя момчето изпусна чашата в ръцете и и тръгна да бяга към тоалетните. Какво по дяволите? Кой беше този?

- Стой тук Раян, отивам да оправя малката кучка.

Да я оправи ли? Стиснах юмруци. Беше очевидно, че тя не го харесва.

Той тръгна към нея, а аз все още стоях на сепарето, недоумявайки какво се случи току що.