My Teacher /J.B./

True

Гледна точка на Джъстин

Навлизайки в ресторанта, усещах как напрежението в мен растеше. Наистина нямах търпение да разбера истината за нея.

Веднага щом видях масата, която бях резервирал, я подканих да седнем. Сервитьорката дойде и ни раздаде менюта, след което се обърнах към момичето пред мен с усмивка.

- Какво би искала да си поръчаш?

Тя се позачуди малко, видимо беше че се притеснява и затова реших да я предразположа.

Започнахме да си говорим за различните ни предпочитания относно морската храна и след време стигнахме до извода че сме на едно мнение за това - отвратително.

- Майка ми винаги ме е мразила точно заради това, винаги когато прави риба аз излизам от кухнята.

Думите ми явно я разсмяха и съм сигурен че вече напрежение нямаше. След още няколко изказвания от моя страна дойде време да поръчаме.

Веднага щом сервитьорката взе поръчките ни, реших че е време да започнем това за което сме тук.

- Готова ли си да ми кажеш истината?

Гледна точка на Анабел

Знаех че няма как да избягам от този въпрос, знаех че той ще го зададе, само че не знам как да му отговоря. С него се чувствам различно, нормално. Чувствам се добре в компанията му, но да му споделя такова нещо, имам ли му достатъчно доверие?

- Никога няма да бъда готова да говоря за това, но трябва, знам че човек трябва да говори за страховете си по някакъв начин. Наистина не знам как ще реагираш на всичко.

В отговор на всичко той хвана ръката ми през масата.

- Можеш да ми имаш доверие. Бъди спокойна за това.

Определено това ми вдъхна някаква увереност, но ситуацията не се променяше по никакъв начин. Не знаех какво да кажа, не знаех как да започна. Той явно видя това и стисна ръката ми. Въздъхнах и започнах да говоря.

- Преди години, когато майка ми още беше жива, всичко беше нормално. Бяхме нормално семейство. Баща ми все още ни обичаше. След като тя почина всичко се промени коренно. Баща ми спря да се интересува от това кой какво прави, а брат ми... той...

Не успях да завърша изречението си, защото усетих как очите ми се насълзяват.

- Съжалявам Джъстин, аз просто не мога.

Разбиращата му гримаса ме успокои допълнително.

- Мога да ти помогна, Анабел.

Можеше ли? Имаше ли смисъл от това? Как изобщо трябваше да му обясня ситуацията?

- Брат ми е психопат. От известно време е различен, държанието му, действията му спрямо мен са различни. А и откакто баща ми се изнесе...

- Баща ти се е изнесъл??

Прекъсването му ми подсказваше, че точно тази част трябваше да му я спестя поне засега.

- Да, преди няколко дни.

- В момента само с брат ти ли живееш?

Нямах сили да му отговоря затова само му кимнах леко, избягвайки погледа му.

  - Брат ти насилва ли те?

Въпросът му ме накара да закова погледа си в него. За щастие телефонът ми звънна и побързах да го взема от масата.

За щастие ли казах.

На екрана беше изписано името, което беше причината за всичко това. Това име беше причината в момента всичко да е наопаки.

Анди.

Знам, че не е кой знае какво и няма особено развитие, но като за първа глава от дооста време мисля че става, изразявайте мнения, критики и изобщо каквото поискате в коментарите :)