My Teacher /J.B./

Meet

Гледна точка на Анабел

Тръпнех в очакване да започнем така очаквания разговор. Честно да кажа, по скоро нямам търпение той да приключи, защото наистина не знам как ще мога да замажа положението.

- Виж, на първо място искам да те предразположа по някакъв начин. Виждам, че си притеснена. Успокой се малко.

Кимнах, отвеяна от милия му глас. Обзалагам се, че този глас и тази негова нежност могат да накарат всяко момиче да падне в краката му.

Кимнах и реших да седна на чина, който беше залепен до бюрото, на което беше седнал.

Така бяхме очи в очи.

Нищо нямаше да остане скрито.

- За какво искате да говорим?

Реших все пак да използвам учтивата форма. Не знам защо, така го почувствах.

- Анабел моля те, за пореден път ти казвам да зарежеш тези формалности. Извън часовете аз не съм ти учител. Приемай ме като приятел.

След топлата усмивка с която ме дари нямаше как аз да скрия моята.

- Добре. Съгласна съм. Но аз...

- Виждаш ли така е по добре? Какво ти..?

- Не знам името ти.

То така си и беше, знаех фамилията му.

- Джъстин.

- Красиво е.

Наистина си беше така. Напълно му подхождаше.

- Не по красиво и от теб, нали знаеш?

Изчервих се след думите му и отклоних погледа си.

- Добре, сега да преминем към главната тема.

Отново се напрегнах и го погледнах с умоляващ поглед.

- Джъстин моля те.. Цялото това нещо е ново за мен и аз не мога да се отворя пред теб току така.

- Добре, разбирам. Съжалявам ако те притискам.

Поклатих глава отрицателно. Беше ми приятно наблюдавайки какво внимание ми обръщаше.

- Не, в никакъв случай.

Видях, че се загледа прекалено дълго в устните ми и сякаш инстинктивно ги прехапах. Това явно го накара да се осъзнае защото отново погледна в очите ми.

- Знаеш ли? Бих се радвал ако се съгласиш да излезеш с мен. На кино? Вечеря?

Усмихнах му се.

- Разбира се.

Озаряващата му усмивка отново се появи на прекрасното ми лице. Наблюдавах го как става от бюрото си и се насочва към мен.

- Ще те взема в осем.

Прошепна, целувайки ме по бузата и отдалечавайки се от мен.

Плашеше ме да, цялото това нещо беше напълно безумно и рисковано, но този път щях да поема риск. Ще изляза със собствения си учител.

Гледна точка на Джъстин

Вече беше 19:30 и реших че няма смисъл да чакам повече и се отправих към къщата на Анабел. 20 минути по късно вече бях там и тръпнех в очакване да я видя.

Не знам от какво беше породено това нетърпение да я видя, но определено ме плашеше. Тя ми беше ученичка, а веднъж се оттървах както се казва на косъм.

Но не знам... Анабел изглежда различна. Не вярвам че би направила такова нещо.

Тя е уникална по всичките ми критерии. Възхищавам и се и за вътрешната и разбира се и за външната красота.

Ясно ми става че започвам да зараждам някакви чувства към това момиче и ми беше ясно че има голям риск всичко това да свърши зле, но... Майната му.

Изхлопване на врата прекъсна мислите ми. Видях я. Толкова красива както винаги. Беше облечена със ярко синя вталена рокля стигаща малко над средата на бедрата и определено способна да накара всеки мъж да се обърне след нея. Роклята се разкрояваше от талията и надолу и подчертаваше очите и. Огледаг я още веднъж обстойно докато пресичаше уличката, за да достигне до колата ми и забелязах деколтето и. Мамка му. Имах чувството, че ако се наведе малко няма да мога да удържа ръцете си далеч от нея.

Докато се усетя, тя вече се беше качила на предната седалка в колата ми.

- Здравей Джъстин, съжалявам че закъснях.

Стрелнах поглед към часовника си и видях че дори е подранила с 5 минути. Върнах погледа си обратно към нея. Цялата сияеше и изглеждаше още по красива.

- Не си спокойно. Къде искаш да ходим? Вечеря, кино или и двете?

- Гладна съм, но ми се гледа и филм... Ами може да...

Преди да си довърши изречението аз я прекъснах.

- Може и на двете. Първо вечерята и после филмът. Съгласна?

- Разбира се, чудесно ми звучи. 

- Има ли час в който трябва да те върна у дома?

Колкото и да не исках да си призная не исках изобщо да си тръгва, когато и да е.

- Нямам. Казах на брат ми че ще преспа у една приятелка. Мога да не се прибера дори през цяяялата нощ.

Усмихнах се на ентусиазма и и подпалих колата, насочвайки се към ресторанта.