Gigi

2.6K 131 16
                                    

Гледна точка на Анабел

Излязох с бързи стъпки от стаята и се насочих към близките тоалетни. За щастие нямаше никой вътре, все пак всички бяха в часовете си.

Погледнах се в огледалото и видях, че не бях най - красивата гледка. Спиралата ми е размазана, а цялото лице - зачервено.

Въздъхнах и започнах да чистя лицето си от грима. Ако не бях закъснявала, това нямаше да стане. Но баща ми наистина искаше да говори с мен и Анди. Съобщи ни, че напуска къщата ни и се мести при новата си приятелка. Не реагирахме по никакъв начин, защото и двамата знаехме, че рано или късно това ще стане. Това означаваше, че аз и брат ми ще живеем заедно в една къща, и то сами, вече официално. Трябваше да помисля за някакъв изход от тази ситуация, знам, но в първо време ще завърша образованието си. В момента то ми е приоритет.

Докато слагах наново спиралата си в огледалото видях, че господин Бийбър влиза в ДАМСКАТА тоалетна. Светкавично се обърнах към него.

- Господине, това е дамската тоалетна, мъжката е другата врата вляво.

Той само въздъхна и задържа погледът си прекалено дълго на устните ми.

- Знам, просто исках да ви се извиня. Не знаех, че майка ви е починала. Това беше много гадно от моя страна.

Обърнах се с гръб към него и продължих със заниманието си, а именно спиралата. Приключих с нея и извадих гланц от чантата си.

- Няма проблеми, нямаше откъде да знаете за това. А това за среща с баща ми, моите извинения, но мисля, че ще бъде невъзможно.

  Усетих присъствието му близо до мен. Прекалено близо. Спрях с всичките си занимания и го погледнах в огледалото. Беше с една глава по висок от мен и изглеждаше наистина секси.

Ръката му се плъзна по врата ми и премести косата ми от едната страна. Издишах въздуха, който бях събрала и наклоних главата си на една страна, предоставяйки му по голям достъп до него.

- Подлудяваш ме, Анабел.

Изрече го с такава страст, че краката ми умекнаха. Обърнах се към него и трябваше да надигна главата си за да го погледна в очите. Той гледаше в устните ми. Стояхме така, може би няколко секунди преди да чуем смях и да се отдръпнем като попарени един от друг. Какво се случи току що?

My Teacher /J.B./Where stories live. Discover now