Г.Т Джимин
Часът по химия свърши и сега е време да тръгвам към мъжката съблекалня ,за да се преоблека за часа по физическо. През цялото време докато вървях по стъпалата Юнги беше зад мен. Това ме подлудяваше , но все пак и той трябва да се преоблече. Когато влязох в съблекалнята отидох до моето шкафче , за да си оставя нещата , след което се преоблякох в анцунг и една бяла тениска. Отнякъде се появи Юнги и попита:
- Хей ъммм...Джимин...може ли да си оставя нещата в твоето шкафче?
- Ъмм..Защо? - попитах.
- Ами аз съм нов и все още нямам шкафче , а няма къде другаде да си оставя нещата...така че...моля?
- Добре. Онова шкафче в ъгъла е моето.
- Благодаря! - той ми се усмихна сладко и се запъти към шкафчето ми. Тръгна да се преоблича , а аз набързо излязох , тъй като се засрамих. Чух го да се подхилква леко...сигурно на мен се смее. Звънецът би. Часът започна и всички се строиха , за да разберат какво трябва да правим днес. Щяхме да играем доджбол... „Супер" - помислих си аз. Мразя доджбол. Разпределиха ни по отбори. Много ми се искаше Юнги да е в моя отбор , но за съжаление - не беше. Не знам защо толкова искам да съм близо до него , но сега нямам време да мисля за това, имайки предвид , че всички освен Юнги целят мен. Не съм казал , че съм лош играч на доджбол , всъщност много добре си избягвам всичко , което се опита да ме удари и за това никой не можа да ме уцели , а имайки в предвид с каква сила хвърлят момчетата това си е един огромен плюс за мен. Изведнъж някой ме удари много силно с топката и на мен започна да ми причернява.
- Съжалявам! - беше последното нещо , което чух преди да падна на земята. След това н знам какво се случи.
Г.Т Юнги
Играехме на доджбол и някак си топката се озова в ръцете ми. Не обърнах голямо внимание и просто я хвърлих силно нанякъде. Честно да си призная бях много концентриран над този Джими , защото всички се опитваха да го уцелят , а той нищо не им беше направил. Не ги разбирах тези хора. Какво ако е гей? Защо изобщо и пука? Ииии...както си размишлявах видях , че топката , която бях хвърлил дооста силно удря Джимин и той пада на земята. Изтичах до него.
- Съжалявам! - извиках преди да се строполи на пода.
- Бързо го заведи до лекарския кабинет и остани с него до края на часа! - ивика учителят. Вдигнах Джимин и го облегнах на рамото си. Излязох от салона и се запътих към лекарския кабинет. Преди да стигна до там обаче , Джимин се събуди и стреснато се отдръпна от мен.
- Аз много съжалявам! - изръсих.
- За какво? - явно не помнеше какво е станало.
- Ами без да искам те уцелих много силно и ти припадна. Не исках да уцеля теб , но просто така стана. Добре ли си?
- Да добре съм. И да знаеш не е нужно да лъжеш , че не си искал да ме уцелиш и че доброволно си искал да ме заведеш до сестрата. Не се притеснявай свикнал съм. - за какво говореше той? Защо ми е да го лъжа? Аз и без учителя щях да го заведа до кабинета на сестрата. Ама съм тъп. Сигурно сега е уплашен от мен. Аз искам да съм приятел с него. Но само приятел! Може би може и нещо пов-неееее!
- Джимин аз наистина не исках да те уцеля и дори и господиа да не ми беше казал , аз пак щях да те заведа до сестрата. - погледна ме объркано.
- Наистина?
- Да. Аз всъщност искам да сме приятели. Не ме интересува , че си гей....ъъъммм т-така де ако е в-вярно! - това последното не трябваше да го казвам. Много съм зле.
- Сериозно ...искаш да сме п-приятели? Ние двамата?
- Даааа,глупчо! - това пък "глупчо" откъде се взе?
- С най-голямо удоволствие! Ааа...и да...това , че съм ...знаеш..вярно е. Дано да не е проблем или да не те притеснва....
- Неее,спокойно. Всичко е наред! Няма нужда да се притесняваш. - аххх...колко ли дълго мога отричам? Май не много. Джимин наистина е сладък и много ми харесва. НО.....това НЕ ме прави ГЕЙ!
Г.Т Джимин
Ама Юнги наистина ли иска да е приятел с мен? Това е супер! Много се радвам , че няма проблеми със сексуалността ми. Повечето хора се плашат от това , че може да пискам да сме нещо повече от приятели и ме избягват. Ахх...искам да се опозная с Юнги малко повече. О , не! Сега се сетих!
- Юнги , ами часа по физическо? Не трябва ли да се връщаме?
- Не.
- Ама..как?-гледах го тъпо.
- Ами учителят каза да остана с теб до края на часа. Което ми напомня.... по добре ли си?
- Да. И къде ще отидем докато свърши часа?
- Ами като за начало нека да се преоблечем в нормалните си дрехи. - съгласих се и отидохме да се облечем. До края на часа оставаха още 30 минути (Басии дългите часове ги изкарах. Те си говореха 20 мин. ама нищо). Тези 30 минути бяха много хубави. С Юнги се опознахме и аз започвам много да го харесвам. Само да не ескалират нещата като тези с Ким Сонг Джи.
*Евалата най-накрая качих тая глава. Не знам бавила съм ли се, не съм и ли се бавила ,ама нали я качих? Надявам се да е хубава и съжалявам за грешките. Чаооооо*
