Г.Т Джимин
Снощи спах при Юнги , защото му стана много зле и не исках да го оставям сам. Спах на дивана и ми беше малко неудобно , но за Юнги ще спя и върху шкурка. Не знам какво точно ми става , но мисля , че се влюбвам в него. Знам , че това , което ще кажа може да прозвучи зле до някъде , но се радвам , че се разболя и , че послушах сбъркания си мозък , който ми каза да се погрижа за него. Просто ми харесва как се отнася с мен , как ми казва , че не трябва да обръщам внимание на хората, които ми се подиграват , че изглеждам добре и не трябва да гладувам. Харесва ми начина по който изглежда , някак мил , но и загадъчен. И все пак , въпреки всичко все още не мисля , че съм готов за нова връзка , а и Юнги едва ли изпитва същото. Ще е най-добре да потисна тези чувства и да не се увличам , защото е много сложно , а и съм доста объркан имайки предвид раздялата ми със Сонг Джи. Изведнъж някой ме прекъсна и ме извади от транса на мислите ми.
- Добро утро! - обърнах се и видях Юнги в пълния му блясък. Беше с тениска и анцунг , разрошена коса и подпухнали очи. Изкикотих се. Той ме погледна объркано.
- Добро да е. - беше доста рано. Около 7:00 часа. - Станал си доста рано.
- Хмм..ами ти? Ако аз съм станал толкова рано и ти си буден , тогава кога си станал? Да не би да не си спал добре? Казах ти да спиш в моята стая и е съм добре.
- Всъщност спах много добре , просто станах рано. Това е. - отвърнах му и се усмихнах.
- Гладен ли си , защото аз съм и ако и ти си нека да хапнем. - предложи ми той , като потърка коремчето си.
- Да , гладен съм и не бих отказал малко храна! - Юнги ми се усмихна и ми направи жест с ръка да го последвам до кухнята. Когато влязохме в кухнята , Юнги взе един тиган , яйца и бекон и започна да ги прави едно по едно. Най-после всичко беше готово и седнахме да ядем. Беше мнооого вкусно , не знаех , че Юнги може да готви така.
- Беше много вкусни! Не знаех , че можеш да готвиш така!
- О стига , това са просто яйца с бекон , нищо специално , всеки може да ги направи. Без Намджун де. - това име ми беше непознато.
- Ъъъм...кой е Намджун? - попитах.
- О, това е дин мой приятел! Това ми напомня , че е време да се запознаеш с тях. Така де....ако искаш?
- Мммм не мислиш ли , че е малко рано? - много съм зле. Съвсем забравих , че сме си просто приятели. Ъгх , когато ме нарича с тази дума ми става неприятно.
- Рано ли? Защо да е рано? Да не би да се притесняваш , че няма да те приемат , когато им кажеш , че си гей? - добре , че не попита какво имам предвид , защото не знаех как ще се обяснявам.
- А,не , не ,не е това...просто....забрави какво те питах. С удоволствие ще се запозная с тях! - казах и се усмихнах.
- Супер! Какво ще кажеш да се видим утре след училище и ще те заведа при тях?- хубавите му дълбоки тъмнокафяви очи заблестяха. Беше много сладка гледка.
- Да разбирам ли , че вече не си болен? - попитах го и той ми се ухили насреща.
- Ами..... "кашлица" аз май съм болен все още "кашлица". - усмихна м се още веднъж.
- Пффф , да бе сиигурно! Просто не ти се прави тест п география. (hmmm zashto li? Tq taq e kat nqkuw zwqr naprawo ne mi se gowori.)
- Откъде пък занеш?! Може и още да съм болен! - извика. - Така де смрък , смрък оххх, болни звуци. - изкикотих се.
- Е , щом си болен , значи няма да имаш против да ти дам от гадното лекарство , а да се излекуваш? Налиии? - питах го с мазна усмивка , като се пресегнах и взех хапчето , което той ми беше казал, че много мрази.
- НЕ! Саамо нее ии товаааа!!! - започна да бяга и къщата.
- Ела деееее! Недей да бягаш! - тръгнах след него и започнахме да се гоним из цялата му къща като малките деца. Стигнахме до задната врата , от където излизаш на двора. Юнги беше притиснат във врата и щях да го хвана , но той отвори вратата и излезе в задния двор. Продължих да го гоня , докато......
Продължавах да го гоня и изведнъж той се спъна и падна на земята , а аз също се спънах и паднах върху него. Телата ни се докосваха. Можех да усетя всяка една част от него. Устните ни бяха на милиметри от това дас е докоснат и можехме да усетим дъха на другия. Неговия се забиваше от устните ми до врата ми , а моя падаше върху челото му (ne pitajte kak). Едва се сдържах да не го целуна , но тъпия ми срам се обади , изчервих се станах , подадох му ръка , за да може да се изправи и казах:
- Съжалявам. Хайде да влизаме.- бях червен като домат. - И да знаеш , че няма да те оставя да си стоиш тук сам. Ще ходиш на училище утре и ще се запозная с приятелите ти след това.
- Добре , де , добре. Печелиш , но само този път! Да си знаеш! Имаш късмет , че си сладък. - какво по дяволите имаше предвид с това? Няма значение. Вече е късно и трябва да си лягаме. Ще остана тук и за тази вечер и утре ще си се прибера у дома. Признавам си , че никак не ми се иска да си тръгвам , но не мога остана. Нямам търпение за утре , защото Юнги ще ме запознае с приятелите си. Дано да ме харесат.
И такаааа , това е новата глава. Надявам се да е хубава и да не съм прецакала историята. Опитах се възможно най-бързо да я кача и напиша , дано не съм се бавила. Ще се опитам да кача следващата възможно най-скоро. Чаооооо.
