Името ми е Мин Юнги , на 18 години съм. Оригинално съм от Дегу , но се преместих да живея в Сеул преди година. Ходя на училище като всички. Аз съм 11 клас , но съм роден през януари (знам , ме е на 9 март) и затова съм по - голям. Често сменям училищата , защото всички казват , че.имам труден характер. В действителност аз не създавам проблеми , даже съм доста тих , някои хора биха казали - прекалено тих. В часовете не правя нищо , само си стоя. Нямам домашни , но имам добри оценки. Имам петима много добри приятели , но най-добрия от тях се казва Хосок. Относно сексуалната ми ориентация - много хора ми казват , че съм гей , но аз категорично отричам. Хосок и другите момчета винаги ми казват едно и също:
- Юнги , докога смяташ да се самозалъгваш? Не ти ли е достатъчен факта , че заглеждаш мъже?
- За стотен път ви повъарям , че не съм гей! И откъде знаете , че ги заглеждам?! Аз гледам какво носят.
- Пфф... сигурно.
- Мислете каквото си искате!
- Това и.правим!
Нашите разговори винаги отиват към тази тема. Честно , не знам как не им омръзна. Така нека се върнем на темата за живота ми. Живея сам в къща. Родителите ми не се интересуват от мен , но и аз от тях , така че не тъгувам изобщо. Не водя много инъересен начин на живот. На въпроса колко гаджета съм имал , отговара е едно. Но , тя ме заряза , защото беше с мен заради пари , а когато не ѝ давах тя се сърдеше. Накрая каза , че ѝ е писнало от мен И също така да спра да.заглеждам задниците на момчетата , ако искам проятелка. Мдаа всички си мислят , че съм гей , но аз отричам. Скоро ми стана ясно , че ще се местя в ново училище. Мразех местенето , но „трудният” ми характер ми го налага. Честно не знам какво толкова правя. Относно какво обичам - музика. Обожавам музика. Да свиря на пиано и да рапирам е.като сбъдната мечта за мен. Хората не ме разбират. Те просто не знаят как се чувствам , когато музиката е около мен. Дори ония петима идиото не ме разбират. Друго нещо , което обожавам е баскетбола. С момчетата сме в един отбор , поне в това ме разбират. Дотук живота ми не звучи толкова зле , но има нещо , което много искам , но мисля , че никога няма да получа. Това е именно любовта. Искам някой с който да мога да споделям и разни други. Да , не съм добър в изразяването на чувства. Но наистина искам да почувстван какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Само че този шанс май никога няма да ми се отдаде.
*Юнги ако знаеше само колко грешиш*
*Така втора част на новата книга. Дано да е хубава. Мисля , че я написах малко объркано , ама за.напред ще оправя нещата. Третата глава или днес или след няколко дни ще я пусна. Благодатя , на тези , които четат💖*
