Г.Т Юнги
Събудих се с ужасна болка във врата. Огледах се и разбрах , че съм си в хола , а следващото нещо , което разбрах е , че за малко не стъпих върху ръката на Джимин , който почти беше паднал от дивана. Стана ми смешно , но не исках да го събудя , затова си замълчах , а и той изглеждаше толкова сладък и невинен , докато спи. Не мога да повярвам на какво станах свидетел вчера. Горкият Джимин. Станах от дивана и отидох до кухнята , за да направя нещо за хапване за мен и него. Когато бях готов се върнах в хола , а Джимин вече се беше събудил и се взираше в една точка. Забрлязахт , че малки капки сълзи се стичат по бузите му.
- Хей, добре ли си? - бях притеснен.
- Оу , Ю-Юнги аз...да , тоест н-не...- гласът му трепереше.
- Джимин , какво има?
- А-ам-ами , аз н-не го раз-разбирам... з-защо го прави?
- Но ,кой? За кого говориш?
- Джънгук. Не разбирам какво иска. - беше се успокоил малко.
- Джимин не се и опитвай. Джънгук просто не е добър и това е. Не го мисли. Знам , че се опита да те нарани , но не се притеснявай , аз няма да го позволя. - Джимин започна да се успокоява , след което пое дълбоко дъх и ме попита:
- Юнги , хьонг мога ли да те питам нещо?
- Разбира се! Какво има?
- Защо толкова ти пука за мен?
- Джимин , какъв е този въпрос. Ти си ми приятел , как очакваш да не ми пука?
- Ами на никой досега не му е било толкова важно аз да съм добре.
- Може би , но ти сам каза досега.
- Но аз не виждам защо трябва да те е грижа.
- Какво имаш предвид?
- Юнги , аз само ти се пречкам. Преди да дойда ти нямаше проблеми с Джънгук , не се биеше с никой , заради никого и като цяло аз просто съм ти в тежест..... - тези думи ме нараниха. Как може да говори така за себе си?
- Джимин не е така. Не си в тежест , повярвай ми. Моля те , не говори така за себе си.
- Но...
- Няма „но”. Не искам да говориш така за себе си. Не е правилно. Ти си прекрасен човек. Специален си по свой собствен начин , имаш нещо уникално в себе си , Джимин. Не се подценявай.
- Защо мислиш така? - ахх. Как да му кажа , че мисля така , защото е супер сладък , мил и ме кара да се разтапям?
- Ами имам си причина , но не съм готов да я кажа пред теб..., но моля просто знай , че си специален.
- Благодаря Юнги. Хубаво е да знам , че на някой му пука за мен. - каза това и ме прегърна. Стояхме така за кратко , но пък беше хубаво.
Г.Т Джимин
Часът е 23:30. Отдавна се бях прибрал у нас и размишлявах. Думите на Юнги се забиваха в главата ми като стрели и не можех да ги избия от там. Какво имаше предвид , че не е готов да ми каже причината , за това защо е толкова загрижен? Не знам , но не можех и да го мисля повече. Клепачите ми натежаваха и очите ми бавно се затвориха. Заспах.
