Г.Т Джимин
Събудих се и се огледах. Първото нещо , което видях беше сладкото лице на спящия до мен Юнги. Изглеждаше като малко дете. След малко осъзнах , че се взирам в него и , че за малко щях да го целуна , за това реших да се разсея и да отида до кухнята му. Намерих си нещо за хапване и се върнах в хола. Юнги беше буден и търкаше сънливо очите си.
- Добро утро. - поздравих. Той леко подскочи и се обърна.
- Дж-джимин? Добро утро? Ама ти..не се ли прибра вчера?
- Ъмм не. Ние такова...аз спах тук.
- О,вярно! Съжалявам , просто сутрин ми отнема време да си спомня разни неща.
- Спокойно. Няма нищо.
- Тиии , какво ядеш? - погледна ме с искра в очите.
- Сандвич. Искаш ли?
- Дааа! - наистина приличаше на дете. Толкова сладък. Отидох и му направих сандвич. - Е , как е?
- Много е вкусно! - беше просто сандвич , а това си беше най - нормален комплимент , но аз се изчервих при думите му. Изведнъж се сетих.
- БОЖЕ ГОСПДИ!!!!
Г.Т Юнги
- БОЖЕ ГОСПОДИ!!!! - извика Джимин от нищото. Това ме накара да си изтърва храната на пода и да подскоча.
- Какви има? - попитах спокоен.
- ЮНГИ , СРЯДА Е И СМЕ НА УЧИЛИЩЕ , А ВЕЧЕ ЗАКЪСНЯВАМЕ С ДВА ЧАСА!
- Уоу , Джимин , успокой се малко. Какво толкова?
- Ама ти сериозно ли? - изгледа ме тъпо.
- Ами...да. Нищо няма да стане , ако пропуснем един ден.
- Прав си. Но...
- Но?
- Ами как ще си извиним отсъствията?
- Защо изобщо мислиш за това? Аз ще се погрижа , а ти се кротни и се облечи , защото съм гладен , а заради твойте писъци си изпуснах сандвича. - Джимин ми се изкикоти на среща и отиде към банята да се оправи. След около 30 минути и двамата бяхме готови и излязохме от нас.
- Къде ще ходим? - попита.
- Ами в една закусвалня наблизо. - отговорих. През целия път беше неловка тишина. Но никой не я прекъсна. Нито той , нито аз.
- Тук сме. - казах. Джимин само кимна и влязохме. Закусвалнята беше малка и чиста. Всичко беше подредено , но се усещаше и приятна атмосфера , която те караше да се чувстваш все едно си вкъщи.
- Тук е хубаво. - изрече Джимин.
- Нали?
- Ееее.....ще ядем?
- Ами...не знам. - след този кратък разговор не си казахме нищо. Поръчахме си храна , изядохме я и се прибрахме. За съжаление Джимин си се прибра в неговата къща , а аз в моята. Цял ден не правих нищо.
Лежах си в леглото и чух телефона ми да вибрира.
Хоби:Хей , хьонг искаш ли да дойдеш на купон довечера? - съобщение от Хосок.
Юнги:Джънгук там ли ще е?
Хоби:Да защо?
Юнги:Значи няма да дойда.
Хоби:Ооо , хайде дееее. Той няма да ти пречи. Моооляяя. Заради НАЙ - добрия ти проятел.
Юнги:Офффф , хубаво.
Хоби:Йеййй , а и ако искаш викни Джимин. Тъкмо да сгреете отношенията , ако ме разбираш😏😏😏.
Юнги:Хосок престани. Само ми кажи в колко часа и къде да дойда.
Хоби:Ела у нас в 20:00.
Юнги:Ок.
