Г.Т Джимин
Събудих се усетих нечий топли ръце около кръста си. Обърнах се и видях спящия Юнги. Беше сладък , с разрошената си руса коса и кичурите от нея , които бяха разпиляни по лицето му. Отместих няколко от тях и го целунах по челото. Той се поразмърда и се усмихна.
- Добро утро. - прошепна с дрезгавия си глас.
- Добро да е. - отвърнах като го целунах още веднъж и когато понечих да се отдръпна Юнги ме притисна до себе си и ме целуна по устните нежно. Имах чувството, че го е страх да приложи малко повече страст , но ми харесваше.
Г.Т Юнги
Целунах го. Беше толкова сладък. Събрахме се едва вчера , но имах чувството, че сме заедно от дълго време. Прегръщах го в леглото дарявайки го с малки целувчици(😂тая дума ме разбива) по врата. Не исках този момент да свършва , но всичко хубаво си има край. Наложи се Джимин да стане , за да отиде в банята и да се оправи. Честно да си кажа изглеждаше много добре и по боксерки , но какво да се прави? Докато той се обличаше аз слязох в кухнята и потърсих нещо за ядене - нямаше нищо. Решох ,че с Джимин може да закусим в близката закусвалня.
- Джимин! - извиках.
- Да! - чу се приглушеният му глас идващ от банята.
- Оправяй се по-бързо , ще ядем навън! - съобщих. Не получих отговор , а само бързи стъпки , чуващи се по стъпалата.
- Къде ще ходим? - попита , но аз не го слушах. Изглеждаше много сладък. Беше облечен със сини разпокъсани дънки , бял огромен суитшърт и бели обувки , а меката му червена коса правеше всичко да изглежда просто съвършено. Осъзнах , че той очакваше отговор , а аз само се взирах в него. - Да не би да съм се изцапал с нещо? - попита притеснено и започна да се оглежда.
- А?...Ъмм...не. Ще ходим да закусим в една закусвалня.
- Добре. Какво чакаме? Гладен съм. - каза ентусиазирано.
- Само почакай да се облека и аз. - бах си с пижамата и някак си нямаше да е много уместно да изляза с нея навън. След като казах това Джимин леко се изчерви , може би се е сетил , че до преди малко беше по боксерки и се разхождаше пред мен , но да си призная аз нямам нищо против...така де...да. Облякох си черни дънки и бяла тениска , също така си обух и бели обувки. - Готов съм. - съобщих. Отидох до Джимин , целунах го по бузата , хванах го за ръката и излязохме. Хората по улицата ни хвърляха доста странни погледи , от които Джимин се притесняваше. Тези хора притесняваха моя ЧимЧим , но в крайна сметка му.казах да не им обръща внимание и той спря. Стигнахме до закусвалнята.
Г.Т Джимин
По пътя с Юнги ни хвърляха много странни погледи , които ме караха да се срамувам...не от него разбира се , а от себе си. Мислех , че правя нещо грешно. Накрая Юнги ми каза да се успокоя и , че няма от какво да се притеснявам. Успокоих се. След около пет минути стигнахме в закусвалнята. Влязохме вътре. Миришеше приятно на палачинки. Обстановката беше приятна. Малки масички с карирани покривки , стените бяха в.топло жълто , а пода беше с меден-кафяв цвят , беше уютно. С Юнги седнахме на една от масичките ,.след.което си поръчахме. Аз ядох палачинки с портокалов сок , а той си поръча кафе и сандвич. Беше много вкусно. Почти през цялото време не си говорихме. Не беше неловка тишина , просто се наслаждавахме на компанията си. Гледахме се и се усмохвахме един , на друг , но не казвахме нито дума. Сякаш ни беше страх да не развалим момента. И все пак аз се чувствах изключително добре. Поне до момента , в който не усетих нечия ръка да докосва вътрешната част на бедрото ми. Подскочих от внезапния допир и се обърнах към Юнги. Гледаше ме с мазна усмивка , а ръката му си проправяше опасна близост до ....сещате се. Когато стигна до там се спря , а след това премина обратно до началото на бедрото ми. Гледах го и не разбирах.
- Какво? - попита.
- Н-нищо. - отвърнах. Тишината се върна отново. След малко отново усетих ръката му. Този път обаче не се спря. Продължи докато не хвана грубо това , което се криеше под дънките ми и не ме накара леко да изстена.
- Мм~. К-ак-во правиш. - попитай едва сдържайки се. Да ... бях лесен.
- Кой.аз? Нищо не правя. Въобразяваш си. - направи се на ударен. Продължи с действията си , но този път по-нежо. Галеше мъжеството ми , а аз се опитвах да сдържа стоновете , които напираха да излязат.
- С-сприии~ - изстенах. Той не спря.
- За.какво говориш?
- Ммм~ , ти зн-знае-еш~ - продължих. Наложи ми се да махна ръката му от мястото си. След това ми действие , Юнги поиска сметката и платихме. Бързах да изляза от там. Червенина бе плъзнала по бузите ми. Юнги вървеше подире ми и се смееше тихо.
*Сори ако главата е тъпа. Сори , че не ъпдейтвах много дълго време (поне за мен). Но честно да си кажа в момента дори не знам какво пиша. В главата ми се въртят само столици и държави. Тая география ме побъркаваааа😢😢😢 бб*
