Г.Т Юнги
Алармата ми звънна. Беше адски рано , може би 6:00 сутринта. Иключих я и с триста зора станах и отидох до банята , за да се оправя. Отне ми около 20 минути да се изкъпя , да си измия зъбите , да се облека и да закуся. След като се наядох отидох и си взех чанта от стаята ми , слязох долу отново и си обух обувките. Тръгнах. Доста раничко излязох , но това беше защото не знаех къде точно е училището. Много тъпо. Лутах се в някакви улички около 30 минути , а накрая се оказа , че училището е на 10 минути от къщата ми. Погледнах си телефона. Беше 7:15 , а аз започвах в 7:30. Реших да вляза в училището и да си намеря класната стая , защото не знаех къде е , само знаех , че е стая номер 207. Около 10 минути се опитвах да я намеря и Най-накрая успях. Имах още пет минути , но видях , че учителката е започнала часа и говори нещо. Почуках.
- Влез! - каза тя , а аз влязох. - Ученици , това е новият ни ученик , за който ви споменах! Представи се моля! - помоли тя.
- Задравейте , аз съм Мин Юнги! Грижете се за мен! - поздравих аз с безизразен поглед.
- Седни там! До Парк Джимин! - посочи ми учителката мястото. Огледах се и видях сладко момче с червена коса , което седеше и блееше в пространството. Изведнъж ме погледна , изчерви се когато погледите ни се срещнаха и се втренчи в пода. Аз отидох и седнах до него. Той продължаваше да гледа в пода. Повиках го:
- Ъмм...хей? Момче? Ехооо? - щракнах с пръсти пред лицето му. Той се размърда и ме погледна. Изглеждаше някък...сл-а не , не , не , Юнги какво си мислиш. Стига.
- Здрасти!- поздравих.
-... - без отговор.
- Ехо?
- Да? Тук съм! - той се стресна.
- Ъмм... здравей. - казах леко усмихвайки се , защото ми стана смешно.
- Здрасти! - отвърна ми.
- Аз съм Мин Юнги! Приятно ми е да се запознаем.
- Парк Джимин. Не знам д-дали ти е п-приятно , но м-моля , не ме з-закачай. - той заекваше. Не разбирах какво му е. Аз май изглеждам малко страшно , защото бях със супер руса коса , тъмни очи , черни дрехи и единственото бяло нещо , което носех днес , а именно обувките ми. И с тази моя безизразна физиономия. Ама...тва е. Не исках да го притеснявам и , затова просто млъкнах. Сегашният час май беше химия , не бях сигурен , само че съм сигурен , че следващия е физическо (физееее). Хм...интересно ми беше как изглежда Джимин в шорти....така де дали стоят добре , а не заради нещо друго. Не съм гей!
