Г.Т Юнги
*бип* *бип* *бип*.....някакъв досаден шум ме събуди. Станах , огледах се и забелязах , че шума идва от алармата ми. ГОСПОДИ АЛАРМАТА МИ , паникьосах се , защото беше 7:00 , а ние започвахме часовете си в 7:30. До себе си видях Джимин , който спеше и изобщо не реагираше. Мислех си да му извикам да става , но реших , че ще го стресна и затова се наведох над него и го целунах по бузата като прошепнах:
- Джимини , ако не си надигнеш секси задника от леглото ще закъснеем за училище. - в отговор той измънка недоволно и ме целуна. - Джимин , сериозен съм. Часът е 7:10.
- Я ПАК?!? - той стана и със скоростта на светлината се изстреля в банята. След пет минути излезе и беше рошав и задъхан , но беше и облечен. „Задъханият Джимини изглежда много добре” За Бога Юнги престани , ще закъснееш , а първият ти час е география. След него аз влязох в банята и се оправих. Когато излязох дръпнах Джимин за китката и тичешком го повлякох с мен по стъпалта. Взех си раницата и натъпках някакви учебници вътре , след което взех две ябълки от кухнята и се изстрелях пред входната врата , където се обух. Джимин ме последва и също се обу.
- Занеш ли? - попита. - За човек , който го мързи да диша...тичаш доста бързо.
- Ако си решил да ме дразниш , поне го прави по пътя. - изсумтях.
- Еее , добре де , не се ядосвай. Я го виж ти! Вчера му позволих да ми прави свирка и много се превзе! - продължаваше да се заяжда. Стана ми смешно и през смях му казах:
- Ти ли си ми позволил да ти правя свирка? Да бе. Аз отлично си спомням , че ти се нуждаеше от мен вчера. Ако не бях аз сега сигурно още щеше да си с ерекция.
- Не е вярно!
- Аз друго видях вчера.
- О , я млък! - сопна ми се и направи ядосана муцунка. Вече бяхме излезли и вървяхме по улицата , където имаше доста хора , имайки предвид колко рано беше. Без да се интересувам от тях , настигнах Джимин , който беше забързал крачка , прегърнах го в гръб и му казах:
- Не се сърди Чим Чим. Аз само се шегувах. - след секунда той се обърна към мен , лицата ни бяха на милиметри разстояние и в следващия момент .... Джимин се отдръпна и се усмихна подло.
- Прощавам ти.
- А-ама. - заговорих като бебе , продължавайки да вървя.
- Какво?
- Ти...не...Защо?
- Какво? Не те целунах - да така е.
- Защо? Не беше честно. - тропнах с крак като малко дете.
- Хаха , може и да не е било честно , но ти се подиграваше с биологичните ми нужди от вчера. Така че сега сега за Юнги няма целувки докато не се приберем.
- Не е честно!
- Животът не е честен.
- Много си гаден! - замрънках.
- Знам. - каза Чим и се усмихна. Стигнахме до училище , часът беше 7:30 , официално сме закъснели , а докато стигнем до стаята сигурно ще е 7:40.
Когато бяхме пред стаята почуках на вратата.
- Влез! - извика учителката. Влязохме и целия клас ни зяпна , сякаш не бяха виждали някой да закъснява.
- Извинете за закъснението госпожо , повече няма да се повтори.
- Силно се надявам господин Мин и господин Парк. Сядайте си! - с Джимин си седнахме на местата и зачакахме часа да свърши. По едно време видях онзи Сон У да говори с Джимин. Не чувах добре разговора , но знаех , че говори лоши и груби неща на моя малък Джимини. Идеше ми да забия самодоволната му физиономия в земята , защото знаех , че Джимин се чувства наранен и обиден.
Г.Т Джимин
През часа Сон У започна да ми говори.
- Хей ,принцеске. - каза. Не го отразих. - Как е балета? Намери ли си някой себеподобен трол да прави пруети с теб? - продължаваше. Не възнамерявах да отговоря. - Защо закъсня? Да не би твоето татенце да те е задържало целувки? - мълчах , не исках да му отговарям. От думите му ме болеше. Търпях го повече от две години. Ако продължава така ще се разплача. Просто не мога да го издържам. - Хайде де , принцеске. Говори. Защо мълчиш?
- Ще спреш ли? - проговорих.
- Ооо , ти говориш.
- Питах те нещо.
- Я виж ти! Откога си толкова смел?
- Откакто започна да ми писва от теб.
- Не ми се разговаряй! - каза.
- Иначе какво?
- Ти малък! Само да.свърши часа....ще видиш!
- И какво ще видя? Ще ме изнасилиш ли? И преди си се опитвал. Май не харесваш момичета.
- Знай си границите! Не смей да ме обиждаш!
- Защо не? Ти го правиш с мен , остави ме да ти го върна.
- Ти не можеш!
- И кой ще ме спре?
- Аз!
- Давай де. Имам да се оплаквам от теб , за толкова много неща. Защо да не добавя и бой към тях? - ядосваше ме , а когато това се случваше ставах гаден.
- Нямаш смелостта да го направиш.
- Така ли?
- Не би посмял.
- Искаш ли да видим? Не знаеш колко бързо мога да те разкарам от това училище.
- Давай де. Искам да го видя. - той наистина си го проси. Ами ще му дам тогава.
- Както пожелаеш.
- Не. Не би го направил.
- Късно е. Ти сам си го пожела. След днес аз ще действам , а ти само гледай какво ще стане. И нека ти подскажа: няма да е нищо хубаво за теб. А сега ако обичаш се обърни и не ми пречи , трън в задника такъв!
- Хах , но ти си свикнал да имаш неща в задника.
- Хах , а ти и това не си свикнал да имаш. - след тези ми думи Сон У се обърна и млъкна. Хареса ми толкова много да му го върна. Днес след часовете ще се оплача от него и ще го изключат. Търпя го твърде много време.
*Time skip*
Г.Т Джимин
Часовете свършиха. Бях обяснил на Юнги какво смятам да.направя със Сон У и за моя голяма радост , той ме подкрепи. Отидохме заедно до директорския кабинет. Влязох вътре и след 20 минути излязох. Щяха да изключат Сон У до два дни. Бях щастлив. Той си го заслужи сам. След като излязохме от училището с Юнги се целунахме и се разделихме.
*Извинявам се , че не бях качвала от дълго време. Нямам обяснение защо , просто забравих. Главата се получи доста shit , ама поне Сон У няма да дразни Джимин повече. Еми...нямам какво повече да кажа . Чао❤
