Няма начин това е....ДЖЪНГКУК. Той какво прави тук. Найстина ли ще правя дует с него.
Гл.т. Лена
По едно време видях че Джънгкук го няма.
-Юнги знаеш ли къде е Джънгкук?-попитах аз, а той се усмихна
-Ето там-каза ми той и ми показа сцената. Там беше Джънгкук. Оказа се че Хана и Джънгкук ще правят дует. Не можех да повярвам, че и Джънгкук пее.
-Моля за аплодисменти за новия дует.-каза водещия и всички започнахме да пляскаме. След като състезанието свърши, момчетата ни закараха по домовете.
На следващия ден
Гл.т.Хюна
Докато търсех документите си за стипендия намерих някакъв документ, който беше скрит под всички документи. На този документ пишеше...ОМГ...НЕ Е ВЪЗМОЖНО...АЗ СЪМ ОСИНОВЕНА.Прочетох го няколко пъти, за да повярвам. Мислех, че това е невъзможно, но го имаше черно на бяло. Не издържах и реших да изляза. По едно време не успях да сдържа сълзите си и реших да седна в парка.Аз зарових глава в ръцете си и се разплаках.
Гл.т.Джимин
Докато се разхождах в парка, видях едно момиче което плаче, но не видях коя е.
-Добре ли си?-попитах аз. Тя повдигна глава и видях, че това е Хюна-ХЮНА!!! Какво е станало-попитах аз загрижено
-Джимин? Ами...нищо не е станало-каза тя докато забърсваше сълзите си
-Можеш да ми кажеш. Спокойно няма да кажа на никой.-казах ѝ аз успокоявайки
-Обещаваш ли да не кажеш на никой?
-Обещавам.
След като ми разказа всичко не знаех какво да кажа.
-Хюна, според мен трябва да поговориш с осиновителите си.-казах ѝ аз
-Мислиш ли?-попита ме тя тихо
-Да със сигурност трябва да говориш с тях-казах ѝ аз
-Джимин благодаря ти че ме изслуша.-каза ми тя и ме прегърна. Незнам защо но когато ме прегърна, имах чувството че хиляди пеперуди летят в стомаха ми.
-Винаги може да разчиташ на мен
Гл.т. Хюна
След разговора с Джимин се успокоих и се прибрах да говоря с осиновителите си.
-Мамо, татко трябва да поговорим.-казах аз, а те ме погледнаха объркано
-Добре миличка. Изчакай да дойде и брат ти.
След като ѝ той дойде седнахме във всекидневната.
-Мамо, татко знам, че съм осиновена.-казах аз
-Как разбра?-попита ме мама
-Намерих документите който удостоверяват че сте ме осиновили.-казах им аз
-Миличка съжаляваме че не ти казахме. Опитвахме се много пъти, но ни беше страх, че ще ни изоставиш-каза ми татко
-Това няма значение. Просто искам да знам какво е станало с родителите ми и защо са ме изоставили-казах аз с насълзени очи
-Сигурна ли се, че искаш да знаеш?-попита ме по-големия ми брат, а аз само кимнах в знак на съгласие
-Ние те намерихме в гората, когато беше на 4 години. Първо решихме да намерим родителите ти, но след 1 година се отказахме и решихме да те осиновим, защото се превързахме към теб и с Чен се разбирахте много добре.-разказа ми мама
-Имате ли някаква информация за родителите ми?
-Само знаем, че си родена в Тегу и че родителите ти са семейство Ким.-каза баща ми
………………………………………….
Надявам се да ви е харесала главата.
Съжалявам за правописните грешки
