Ако искаш да разбереш кой е брат ти и как са починали родителите ти в кафене срещу училище в 16 часа днес
Какво по дяволите е това? Кой е изпратил тази писмо? И откъдезнае че съм осиновена. Задължително трябва да отида-мислех си аз. Видях часа и видях, че е 15:30, а до кафенето ми трябва 10 минути. Аз се преоблякох с това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Докато вървях към кафенето видях Джимин. Той дойде при мен и ме прегърна и целуна
-Къде отиваш мила? -попита ме той
-Тръгвай с мен и ще ти разкажа на бърз по пътя - той тръгна с мен и по пътя му разказах. Той се учуди и първоначално малко се ядоса, че не съм го извикала веднага да дойде с мен, но му обясних, че просто не съм имал време.
Вече бяхме в кафенето. В него имаше само един клиент, който беше една жена на не повече от 40 години. Ние седнахме при нея.
-Здравей Хюна-каза ми тя мило
-Здравейте, а вие коя сте? -попитах аз
-Аз съм лелята ти
-Какво? Ляля?
-Да миличка. Аз съм ти леля
-Но как? Защо не ме потърси толкова години?
-Търсех теб и брат ти и най-после намерих и двама ви. По някаква съвпадение и двамата живеят в Сеул.
-Кой е той?
- След малко и той ще дойде - каза ми тя - А кое е това момче? - попита ме тя
-Лельо това е моето момче Джимин-казах аз и се усмихнах
-Здравейте. Приятно ми е да се запознаем - каза Джимин
- И на мен ми е приятно - каза тя и се чу отварянето на вратата на кафенето
-А ето го и брат ти-с Джимин се обърнахме и видяхме Техьонг
-Техьонг? -казахме в един глас с Джимин и се изправихме
