Гл.т. Лена
Беше ми много скучно и реших да изляза да се поразходя. Опитах св да звънна на Хюна но тя не ми отговаряше, а Хана беше излязла с гаджето си. Аз си бях взела тетрадката за песни и седнах на една пейка. Не бях осъзнала кога е застанал човек пред мен. Офф супер... Лухан.... пак този тапак.
-Ооо композиторката
-Ко искаш Лухан
-Теб-каза ми той и се доближи прекалено близо.
-Е няма как да ме имаш-казах му и се изправих за да тръгна, но той ми хвана ръката и ме будна на пейката.
-Да видим това-каза ми той и ме метна на гърба си. Аз се опитвах да се измъкна. Той ме сложи в колата, аз успях да се измъкна, но после усетих силен удар и изпаднах в бесъзнание.
След 1 час
Събудих се в някакъв склад или нещо подобно.
-Я кой се събуди-каза ми смотаното ми бивше гадже
-Много добре знаеш какво искам
-Няма да стане-казах аз а той ме удари
-И да ме удряш и да не ме удряш няма да съм твоя-казах аз а той ме удари още веднъж
Той отиди някъде и аз забелязах че не ми е взел телефона. Аз писах на някой но не видях на кой и веднага изтрих съобщението, защото чух че оня тъпак идва. Той видя телефона и ми го взе той си помисли че не съм писала на никой
-Ах ти малка кучка-каза ми той и ме ритна в корема и тогава чух някой да вика името ми
Гл.т. Юнги
Получих някакво съобщение. То беше от Лена и гласеше:
Помощ
Аз се уплаших и за радост джи пи есът на телефона ѝ беше включен. Незнам по каква случайност аз бях точно пред този склад. Аз влязох в склада и видях как този... Лухан я рита в корема
-Ленааа-извиках аз
-Кой пък си ти-попита ме момчето но аз не му отговорих а му ударих един. Звъннах на полицията и развързах Лена. Тя имаше синини по лицето. Исках да ударя тоз тъпак, но Лена ме хвана за ръката. Аз отидох при нея.
-Как си?-попитах я аз
-Добре съм-каза тя но тогава се сгрумоляса на земята. Аз я хваннах като булка и я закарах до близката болница. Оказа се че раната ѝ се е отворила. Като си спомня че и тази рана е заради него. Докторите казаха че е добре и че вече мога да я пробера в дома ѝ.
