Докато се приготвях за срещата ми с Ун, телефона ми звънна.Беше Лена.
-Ало.-казах аз -Ало. Какво правиш? -Приготвям се за срещата с Ун.-казах аз-Ти само за това ли звънна?-попитах я аз учудено -Не-отвърна ми тя -А защо звънна?-попитах я аз -Защото ми е скучно и Хюна не ми вдига.-каза ми тя -И само защото му е скучно на извънземното трябваше да претесни моя милост-казах аз и се разсмях -Кой е извънземно бе. -ТИ-отвърнах и аз и продължих да се хиля -Яяя.Хайде чао ти.-каза тя и ми затвори. Аз продължих да се оправям за срещата с Ун
В 15 часа Аз изглеждах така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Таман пристигнах пред кафенето до училище и Ун дойде. Ние се поздравихме и влязохме в кафенето.
-Е ти какво обичаш да правиш.-попитах Ун -Аз обичам да снимам.-каза ми той -Найстина. Може ли да видя някой от снимките ти?-попитах аз -Разбира се.-каза той и извади телефона си от джобо на панталоните. -Ето това са снимките.-каза ми той и ми ги показа. Повечето снимки бяха от пейзажи и без да искам видях снимки от концерта докато пеех. -Прекрасни снимки правиш. Само едно нещо не ми хареса.-казах му аз-Не харесвам това че ти имаш моя снимка а аз нямам твоя -Това може веднага да се оправи.-каза той и ми взе телефона който беше на масата.
Той си направи снимка и ние отидохме да се разходим в парка. Докато бяхме там той само ме снимаше имаше много малко снимки на който сме двамата. Той ме изпрати и до нас. Може би това беше най-хубавия ми ден в живота. С мисли за Ун съм заспала.
