Бях решила Да Днес отида до се в дома От Където СА ме осиновили за Да разбера имформация за биологичните родители Си . Ред и мина Нашият СЕ прибрах набързо в Хотела за Да СЕ преоблека . Облякох това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Си оправях косата Докато усетих как Две ръце ме прегръщат в гръб . -На къде така? -попита ме Джимин. НЕ бях още Аз му казала ЧЕ търся биологичните родители Си . Да му кажа Се Дали Чудех и накрая реших Да му кажа -Амиии Джимин такова -Какво-объркано попита ме той -Амиии аз търся Си биологичноте родители. -Да ИИИ -Ами оказа СЕ ЧЕ съм От Бусан и сега Все още отида в се в дома чрез който СА ме осиновили.-той стоеше като гръмнат и слес 5 Минути Каза ми -Ще дойда с теб -Няма нужда, аз отвърнах му -Как Да няма нужда. Само гаджето Си Да остая Няма -Благодаря ти опааа-му и му аз СЕ Казах усмихнах -Какво? Опаа ли? Мазна усмивка той С -каза -Ааа счуло ти СЕ Е-аз му и Казах му показах дяволита Си усмивка
-Така ли-каза ми той и започна да ме гаделичка
-Стигааа, опааааа-казах му аз, той спря и разби меките си устни в мойте
След 1 час
Вече бяхме пред дома за осиновяване и се поколебах но Джимин ме хвана за ръката , усмихна ми се и влязохме заедно хванати за ръце. Ние попитахме една от служителките
-Извинете къде мога да намеря директорката на дома-попитах несигурно
-Това съм аз. С какво мога да ви помогна
-Ами аз съм осиновена от този дом и искам да попитам дали имате някаква информация за родителите ми
-Ние съхраняваме документите на биологичните родители само 20 години
-Страхотно. Аз съм на 18 години
-Добре. Ще кажа да потърсят информация за родителите ти, но ще се наложи да изчакате тук
-Няма проблем-каза Джимин и ми се умихна
Гл.т. Джимин
Ние вече чакахме 2 часа. Ние бяхме седнали на едно диванче за да чакаме. Хюна беше заспала, видях че ѝ е студено и я завих с якето си. Сложих главата ѝ на рамото си за да ѝ е по-удобно. Тя си спеше сладко сладко и ни извикаха за информацията. Аз я оставих на дивана за да спи и ми дадоха информацията в един запечатан плик. Реших да извикам такси за да се преберем до хотела. Таксито дойде до дома и вдигнах гаджето си като булка и я поставих в таксито и седнах до нея. Очудих се как не се събуди. Ние стигнахме пред хотела и пак взех Хюна на ръце. По коридора треньора ни видя и явно си помисли че на Хюна ѝ се е случило нещо.
-Какво е станало-попита разтревожен треньор Мин
-Тя просто спи-казах му за да се успокои
-Добре закарай я в стаята ѝ- каза ми той а аз в отговор замо му кимнах за съгласие
Вече бях оставила Хюна на леглото ѝ и забелязах как тя леко отваря окото си и реших да се побъзикам с нея и се направих че говоря по телефона
-Алооо скъпа как си
-И аз съм добре спокойно
-Не аз съм на почивка с подителите си- след като казах тия думи
-С РОДИТЕЛИТЕ СИ-развика се Хюна
-Знаех си че се правиш-казах ѝ аз и започнах да се смея като напушен а тя ме гледаше като паднала от небето
-Какво-попита тя объркано
-Амиии само малко те избазиках-казах ѝ аз и ѝ се усмихнах сладко. Тя започна да ме го гони из стаята. След няколко минути се успокоихме
-Миличка кога искаш да отворим информацията за родителите ти те
-Амии хайде сега защото иначе няма да мога да спа цяла вечер-казах му аз а той ми подаде плика и ми се усмихна сладко. Аз го отворих и видях. Майчице верно ли е.......
