Гл.т. Лена
През голямото междучасие с Хана видяхме, че Хюна я притяснява нещо.
-Хюна станало ли е нещо?-накрая реших да я питам, но от нейна страна нямаше отговор
-ХЮНА!!!-каза Хана и размаха ръка пред лицето ѝ
-Да-каза тя малко объркана
-Нещо притяснява ли те?-пипитах аз
-Ами...нищо не е станало.
-Хюна познаваме те добре.-казах аз и се спогледахме с Хана-Какво е станало?
-Ами ще ви кажа но не казвайте на друг-каза ни тя и ние кимнахме
След като ни разказа всичко останахме с отворени усти.
-Затворете тези усти-намеси се Джънгкук.
-Какво искаш?-попита Лена Джънгкук
-Дойдох да кажа на Хана, че след часовете трябва да отидем до компанията.-каза Джънгкук на Хана
-Добре след часовете да се срещнем и да отидем заедно, защото незнам къде е компанията.-каза му Хана
-Добре. Ще се видим след часовете.-каза Джънгкук и си тръгна
-Хюна трябва да намерим родителите ти-казах аз
-Незнам. Ами ако не искат да ме виждат.-каза Хюна с насълзени очи
-Сигурна съм че са имали причина да те изоставят-каза Хана
-Добре. Да ги намерим-каза Хюна ентосиазирано
След края на часовете Хюна имаше репетиция по танци, а Хана трябваше да отиде до компанията. Аз реших да се разходя малко в парка. Седнах на една пейка и извадих тетрадката си в която пишех различни текстове за песни. За тази тетрадка знаят само Хана и Хюна, но и те не бяха посмявали да я отварят, защото знаеха че ще са мъртви само ако пипнат тетрадката. Докато пишех в тетрадата си получих съобщение от бившия си Лухан.
Лухан:Трябва да се срещнем
Аз:Няма да стане. Не искам да те виждам
Ретроспекция
Бях отишла да подкрепя Лухан на мача по футдбол. Когато отидох да го поздравя за победата, го видях да се целува с друга. Когато той ме видя и дойде при мен.
-Лена само да знаеш късам с теб.
-Мислиш че не схванах при тази гледка-казах аз ядосано-Защо ми го причини-казах аз и вече гнева беше заменен със сълзи-Защо?-каза той и започна да се смее-Аз никога не съм те харесвал. Бях с теб само защото беше известна а аз бях нов в това училище.-след като каза тези думи си обещах че повече няма да давам на момчетата да си играят с чувствата ми
Край на ретроспекцията
Докато бях потънала в мисли, усетих как някой взема тетрадката ми. Това беше .....
....………………………………………
Съжалявам за грешките
