Гл.т.Хана
След часовете с Джънгкук се срещнахме пред училище и тръгнахме към компанията. Аз много се вълнувах защото все още не бях ходила в компанията.
-Май много се вълнуваш-каза Джънгкук
-Ами...да.-отвърнах аз
-Да те питам нещо.-каза той
-Да питай
-Защо се страхуваше да покажеш таланта си?
-Честно казано незнам. Когато бях малка щях да участвам в един конкурс с най-добрия ми приятел Джин, но тогава ми съобщиха, че той е загинал в катастрофа.-казах аз с насълзени очи
-Ооо, съжалявам-каза той
-Спокойно-казах аз и му се усмихнах
-Пристигнахме-каза Джънгкук и пред очите ми се разкри една огромна сграда
-Еха-казах аз и Джънгкук ми се засмя
След като влязохме в компанията се срещнахме с мениджъра на компанията.
-Здравейте-поздра ви ни той
-Здравейте-казахме в един глас
-Ти сигурно си Хана.-каза той а аз само кимнах за съгласие-Моля заповядайте в моя офис-каза той и ние го последвахме.
-Така. Хана с теб ще трябва да сключим договор. Ако дуета ти с Джънгкук стане хит ще желаем да продължиш да работиш с нашата компания
-Добре. Надявам се да имам възможноста да работя с вас дълго време-казах аз а той ми подаде договора. Аз го прочетох и подписах
-А извинете може ли да питам кой ще ни е автор на песните ни.
-Вашият автор е Мин Юнги или известен като Шуга.-каза той а аз зяпнах и се обърнах към Джънгкук
-Юнги е известния автор на песни Шуга.
-Да-каза той-Ти не знаеше ли?
-Според теб знаела ли съм. Аз съм голяма фенка на творчеството на Шуга-казах аз и се усмихнах
-Добре. Джънгкук закарай я в репетиционната и започнете с репетициите.
-Добре-каза той и се поклонихме за довиждане-Следвай ме-каза ми Джънгкук
След не повече от 5 минути стигнахме до ядна стая която беше студио. Беше великолепна.
-Да се подготвяме-каза ми той
След 1 час работа мениджъра дойде.
-Добре вече може да си ходите-каза ни той и ни се усмихна
-Благодарим-казах аз и се поклонихме
Докато с Джънгкук слизахме по стълбите телефонна ми звънна беше Ун.
Гл.т. Джънгкук
Някой звънна на Хана, когато видя кой е изгря усмивка на лицето ѝ Тя вдигна. Бре кой ли е този човек че толкоз да се зарадва.
Гл.т. Хана
-Ало, Хана-чух аз
-Здравей Ун-отвърнах му аз
-Искаш ли да се видим днес.-каза той а аз найстина много се радвах че иска да се видим пак
-Добре. Искаш ли да се видим към 20 часа.
-Добре. По-късно ми прати адреса си аз ще те взема.
-Няма нужда да ме вземаш аз ще дойда.
-Не аз ще дойда. Без това вече е тъмно по това време не искам да ти се случи нещо-каза ми той а аз се изчервих цялата
-Добре.Ти нали помниш къде живея?
-Да разбира се как бих могъл да забравя къде живее най-красивото момиче-каза ми той а аз се разсмях
-Аз красива. Да не си объркал номера-казах аз и се засмях
-Добре хайде чао
-Чао ще се видим по-късно.
Гл.т.Джънгкук
Аз дочух разговора ѝ. Незнайно защо се ядосах че тя ще излиза толкова късно с този как му беше името... А да Ун. След като затвори ние се раздилихме. Зачудих се как момиче като Хана се е съгласило да излезе с този Ун толкова късно. Започнах да се притеснявам за нея. Реших че е най-добре да ги проследя защото нямам голямо доверие на Ун. Точно когато си помислих това гаджето ми звънна
-Ало скъпи. Къде си?
-Пред компанията. Защо?-зачудих се аз
-Искаш ли довечера да се срещнем?-попита ме тя
-Ммм, не знам-казах аз и се надявах да ме остави
-Опаа, моля те. МОЛЯ
-Офф добре. Довечера ще те взема.-казах ѝ аз-А къде ще ходим?
-Направила съм резервация в един много изискан ресторант
-Добре.Чао
-Чао опаа-направо не понасях да ми вика опаа. Няколко пъти ѝ го казах но тя не ме послуша и се отказах да се опитвам.
………………………………………
Съжалявам за грешките
