Гл.т. Джънгкук
Вече се бяхме събрали пред училище
Хана беше с това:Хюна с това:
А Лена с това:
Ние решихме да се поразходим малко. Ние започнахме да си говорим по различни теми и стана на въпрос за дуета ни с Хана
-А кога ще можем да чуем песента ви-попита Джин
-Ами след 1 месец излиза песента-отвърна Хана
-А вече снимахте ли клипа-този път ни попита Намджун
-Всъщност утре започваме да го снимаме-казах аз
-Така ли-попита ме объркано Хана
-Опааа. Хана утре ще снимаме клипа-казах аз и всички се засмяхмеОбикаляхме из града още 2 часа и поканихме момичетата в нас. Решихме да вземем и алкохол. Започнахме да играем на истина или предизвикателство. Последно помня че някой ме беше предезвикал да изпия бутилка водка.
На сутринта
Оффф събудих се с ужасно главоболие и тогава се сетих че днес ще снимаме клипа от 10 часа. Погледнах часа и беше 9:20 а на нас щеше да ни отнеме 30 минути да стигнем. Аз станах и бях забелязал че съм спал на стълбите. Реших да потърся Хана за да тръгваме. Всъщност не се наложи защото я видях на няколко стълби по-нагоре,
прегърнала шише от соджу. Аз я събудих-Ханааа. СТАВАЙ!!!ЗАКЪСНЯВАМЕ!!!
-За къде закъсняваме-каза тя със затворени очи
-За снимките на клипа-след като казах това тя изведнъж отвори очи и ме хвана за ръката. Излязохме от къщата и извикахме такси. В таксито се пооправихме малко. Ние стигнахме точно на време но и двамата имахме ужасно главоболие. По едно време Хана дойде при мен и ми даде хапче за главоболието. Учудих се от къде го е взела но нямах време за това защото в момента ми правеха грима.Гл.т. Хана
Докато ми правеха грима, реших да поговоря с гримьорката ми
-А ти как се казваш-попитах я аз
-Су Ън-отговори ми тя
-Приятно ми е. Аз съм Хюна
-Може ли да те питам нещи
-Да разбира се
-Вчера колко пи с Джънгкук
-Откъде разбра
-Амии цялите сте подпухнали и забелязах че и двамата явно имате главоболие-каза ми тя и ми се усмихна-Ето ти хапче за главоболие. Ето и за Джимин
-Благодаря-отвърнах ѝ аз и отидох да дам хапчето на ДжънгкукСлед 2 часа
С Джънгкук вече свършихме със снимките на клипа и затова отидихме в къщата на момчетата. Видяхме че никой не е станал и не знаехме кой на къде е легнал затова решихме да ги събудим по най-бързия начин. И двамата хванахме по два тигана и започнахме да ги удряме един в друг. Всички започнаха да се събират в хола където бяхме с Джънгкук. Когато Джин ни видя започна да ни вика
-Хей оставете тиганите ми-ние с Джънгкук се спогледахме и започнахме отново да ги удряме един в друг
-Престанете-каза Юнги раздразнен ние пак се спогледахме и отидохме до Юнги и пак започнахме да ги удряме един в друг точно до ушите му. Накрая той ни взе тиганите и ги дади на Джин. Когато Джин си взе тиганити, започна да ги прегръща като свой деца. Аз приготвих закуска и бях изпратила Джънгкук до аптеката за хапчета за главоболието. Ние се събрахме отново в хола и се опитвахме да си спомним какво е станало. Всички претърсихме телефоните си за снимки или клипчета. Оказа се че Лена е направила клипче. Когато видяхме клипчето онемяхме.То съдържаше.....