Гл.т. Хана
Днеска излиза песента ни с Джънгкук. Нямам търпение да разбера как ще реагират хората. Честно казано клипа ми се стори малко в повече. В клипа ние бяхме влюбена двойка и си приюнаваме за чувствата чрез песен. Надявам се да харесат песента ни. Ние бяхме в къщата на момчетата и песента започна. Беше мъртвешка тишина докато песента звучеше. Когато песента свърши
-Това е най-добрата песен която съм чувал-Каза Джин
-Да-всички се съгласиха с него
-А и клипа беше просто страхотен-каза Лена
-Напрово повярвах че сте влюбени-каза Юнги и двамата с Джънгкук се засрамихме
След 2 дена
С Джънгкук ни извикаха в компанията за да ни съобщат как хората приемат новата песен. Ние вече бяхме в кабинета на директора
-Деца песента много се харесва на слушателите.-каза ни той и с Джънгкук видимо си отдъхнахме-Но имаме проблем
-Какъв-попитахме в един глас
-Феновете ви искат още един дует
-Какъв е проблема-попитах аз и се обърнах глава към Джънгкук. Той беше навел глава сякаш знаеше нещо
-Проблема е Джънкук участва в група която работи с нас и не е възможно той да е трейни и да има нова песен с теб. Съжалявам-каза директора-Джънгкук трябва да избере групата или да прави дует с теб-Обърнах се към Джънгкук и видях че е с наведена глава
-Може ли да си помисля малко кое да избера-попита Джънкук
-Разб...-започна директора но беше прекъснат от мен
-Няма какво да мислиш-казах аз-Аз ще напусна компанията и той ще продължи с групата-казах аз и те ме гледаха като вцепенени
-Радвам се че работих с вашата компания. Надявам се пак да имам възможност в бъдеще-обърнах се към директора и си тръгнах. Беше ми някак гадно че няма да мога да имам още една песен. Обаче съм решена да не се отказвам от пеенето. Аз реших да си се поразходя малко, защото не ми се пребираш в нас. Бях седнала на една пейка в любимия ми парк, който беше близо до компанията. По едно време усетих че някой седна до мен. Обърнах се това беше Джънгкук
-Благодаря-каза той тихо
-За-попитах го аз
-Че не ме накара да избирам. Щеше да ми е много трудно ако трябваше да избирам
-Няма за какво да ми благодариш.-казах аз и той ми се усмихна със своята заешка усмивка- А и не си мисли че само заради теб напуснах компанията. Не искам да правя втори дует със заек като теб-пошегувах се аз, но май зайчето се разсърди-Хей шегувах се-казах му аз и го побутнах по рамото
-Не е смешно-каза ми той сърдито
-Смешно е-казах аз. Гледа ме 30 секудни в очите и започнахме да се смеем като напушени. Ние решихме да се разхождаме. Джънгкук ми каза че ще ме заведе на неговото място. Той ни качи покрива на висока сграда. От там се виждаше целиятСеул
-Джънгкук много е красиво-казах му аз
-Хана трябва да ти кажа нещо
-Да кажи
-Амиии....аз....те харесвам-каза той а аз се вцепених
-Джънгкук честно казано и аз те ха...хар..харесвам, но ме е страх че пак аз ще съм наранената. Не искам да се повтори историята с Ун
-Обещавам ти няма да те нараня-каза ми той и ме целуна нежно и аз му отвърнах. Вече бях какви чувства изпитвам към него. Аз го харес....обичах.
-Значи вече сме двойка-казах аз
-Да-каза ми той и ме целуна отново
Гл.т. Хюна
Докато си бях в нас, някой звънна на звънеца. Отидох да проверя кой е. Но като отворих нямаше никой. Огледах се и видях писмо пред входната врата. То беше за мен, но нямаше подател. Взех го и влязох вътре за да го прочета. Отворих го и в него пишеше.....
