Това беше .....ЮНГИ.
-Върни ми тетрадката-казах му аз ядосано.
-Няма. Първо ще я прочета и така ще ти я върна -каза ми той
-Върни ми я!!!-казах му аз и се опитах да си я взема, но не успях. Той се измъкна и започнах да го търся
Гл.т. Юнги
Докато се разхождах, видях Лена и реших да я подразня. Видях, че е замислена и взех тетрадката ѝ от ръцете.
-Върни ми тетрадката-каза ми тя ядосано.
-Няма. Първо ще я прочета и така ще ти я върна -казах и аз
-Върни ми я!!!-каза ми тя и се опита да ми я вземе, но не успя. Аз се измъкнах и се скрих зад едно дърво. Започнах да чета какво пише в тетрадката и разбрах, че са текстове на песни и бяха найстина добри. Не разбирам защо крие таланта си. Щом аз ги харесвам всички ще ги харесат. Знам това защото съм един от най-известните автори на песни. След не повече от 10 минути, тя ме откри и си взе тетрадката видимо разстроена и си тръгна. Опитах се да я настигна, но не успях. Зачудих се защо реагира така. Текстовете ѝ бяха много добри защо не ги показва на други хора.Реших да звънна на Хюна и да разбера защо Лена се държа така.
-Ало. Юнги?-каза познат мъжки глас
-Ало. Кой се обажда?-попитах аз
-Джимин. -каза ми той
-
Къде е Хюна?-попитах аз
-Ние в момента сме на репетиция.-каза ми той
-Добре. Кажи ѝ когато свършите да ми звънне или пиши.-казах му аз
-Добре. Хайде чао че ме викат треньорите.-каза той и затвори.
Реших да пиша на Лена да видя как е и защо се държа така.
15:45
Юнги: Лена защо изведнъж си тръгна така
15:47
Лена!!!Ехооо
15:50
Лена защо не отговаряш
16:00
Излез пред вас съм. Чакам те.
.............................................
Надявам се да ви харесва историята и съжалявам за грешките
