We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

❄1❄

~ 22.12.2015 ~

Това беше първата зима. Първата в която вече не можех да я определя като "зима".

Виждах снега. Беше бял и пухкав. Сипеше се по всичко живо и неживо. Скриваше ги в студените си прегръдки.

Бавно направих първата си крачка навън. Стъпих върху това меко чудовище. При всяка една моя крачка, то издаваше своя плач.

Вървях и вървях. Бузите и носа ми бяха придобили ягодов цвят. Тялото ми трепереше и се бореше с избутванията на зимния вятър.

Няма да се откажа. Ще продължа. Тялото ми бе слабо. Но намаше да се остави на Синята дама и нейните прозрачни синове.

Желанието ми бе да стигна до старите релси. Онези забутаните в гората. Релсите които никой не използваше.

Борбата приключи. Вече бях там.

Усетих топла прегръдка. Розовата дама бе тук. Пролетта. Лъчите на слънцето се показаха. Слънчевите й синове ме прегърнаха силно, помагайки ми да се стопля.

Пред очите ми се появиха розови венчелистчета. Разнесоха се из лекия ветрец и достигнаха до мен. Те хванаха моята ръка. Издърпаха ме.

Вече съм в неговата прегръдка.

- Здравей, любими ми Техьонг. - гласа му се разнесе из малкото място. Бе все така нежен, както го помнех от последната ни среща.

- Пак се срещаме Чонгкуки. -отговорих със сладка усмивка на лице.