Не спирахме да тъжим по загубата ни.
На мястото на което изчезна Розовата дама, се бе появила малка полянка.
Гледах само нея. Зрението ми се замъгляваше. Водопадите не спираха да се леят от очите ми.
Краката ми бяха издърпани от земята. Паднах на коленете си. Не можех да се изправя. Усещах тежест в краката си.
Усетих две ръце да ме прегръщат силно. Венчелистчета се разнесоха във всички посоки.
Започнах да се чувствам по - добре. Любов се разнесе из вените ми.
Бузите ми се затоплиха. Винаги ми влияеше така.
Как го правиш Чонгкук?
Един глас съсипа всичко.
- Техьонг, какво правиш тук? Защо седиш на земята.
YOU ARE READING
We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]
Short StoryЗимата е пролет. Пролетта е зима. И в двете виждам сняг. И в двете виждам цветя. Кое, кое е?