We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

❄5❄

~ 21.01.2017 ~

Поредните снежинки започнаха да падат по земята. Виждах как бялото чудовище, което бе покрило всичко, се радваше, че става още по - голямо.

Синята дама седеше по средата на улицата. Тя караше синовете й да тичат наляво - надясно, носейки своя студ.

Тялото ми се разтресе. Тяхната сила стигна и до мен. Погледнах към ръцете си. Защо ставаха синкаво лилави?

Погледа ми се вдигна. Тя стоеше пред мен. На лицето й имаше нежна усмивка.

- Техьонг, защо не дойдеш с мен? - попита тя.

Поклатих главата си в отрицание. Бавно стъпвах назад.

Писъка на снега под мен стигна до ушите ми. Той ме хвана. Не ме пускаше да си отида.

Бях в капан.

Плача и виковете на бялото чудовище, ме накара да запуша своите уши.

Синята дама се приближаваше все повече. Тя щеше да ме докосне. С онези нейни студени ръце. Затворих очи, заради страха.

Някой? Няма ли кой да ми помогне?

Настъпи тишина.

Очаквах тя вече да ме е хванала. Но защо не усещам студена прегръдка?

По тялото ми се разнесе топлина. Бавно отворих очите си. Погледнах нагоре.

Бях в прегръдките на Чонгкук. Той ме притисна силно до себе си.

Синята дама седеше и само гледаше.

- Аз ще те пазя Техьонг. Ще ти нося топлината от която се нуждаеш. - каза нежно той.

С усмивка го гледах, но след което погледа ми се спря на косата му. Този път целия му бретон бе станал розов. Какво ставаше?