We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

20

Плачех.

Плачех силно. 

Него го нямаше.

Наистина ли всичко казано от него бе лъжа? Или аз сторих нещо?

- Чонгкук! - извиках. - Моля те, върни се. Нужда я се от теб.

Тишина. Само моя глас се чуваше.

- Госпожа Ким ме държи в плен. Само ме тъпче с онези хапчета. Не искам това. Чувствам се ужасно.

Отново нищо.

- Отказах да се храня. Не мога да спя. Главата ми е пълна само с мисли за теб.

Нищо...

- Розово момче, къде си? - изкрещях.

Силен вятър задуха. Венчелистчета се разнесоха.

Две ръце ме обгърнаха.

- Най - сетне каза името ми.

Огледах се. Моят свят беше тук. Чонгкук беше тук. Той беше тук.

Прегърнах го силно.

- Розово момче, ти се върна.

- Не съм си отивал. Ти просто не беше част от този свят. Ти започваше да ставаш част от света на Синята дама. Затова не ме виждаше. Забрави, дори и другото ми име. - започна да гали главата ми.

- Съжалявам. Поддадох се. - заплаках. - Те искат да ме вкарат в болница.

- Няма да им го позволя. Ще те измъкна от техния плен.