We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

22

Синята дама беше ядосана.

Стаята стана по - студена.

Снежинки се разнасяха във всички посоки.

- С - Синя дамо? - попитах уплашено.

-  Няма да повтарям. Събери си нещата и ела с нас. Те, ние ще ти помогнем. Не той.

- Не. Той ми помага, а не вие. Вие ме карате да се чувствам ужасно, сякаш съм в затвор. - говорех с насълзени очи.

- Това беше. Нервите ми не издържат. - заговори тя.

Снежинки се събраха в ръката й. Започнаха да образуват висулка.

Синята дама я хвърли по мен, като леда се заби в рамото ми.

Започна да ми се доспива.

- Ние сме тези, които ще ти помогнем.

Това бяха думите които чух, преди очите ми да се затворят и всичко да стане черно.