We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

14

Усетих топлина.

Бавно започнах да отварям очите си.

Венчелистчета се въртяха около мен.

Любов навлезе във вените ми.

Започнах да се оглеждам. Бях в прегръдките на Чонгкук.

- К - Куки? - едва проговорих.

- Всичко е наред Техьонг. Пазя те. - каза той, като ме притисна още повече към себе си.

- Пусни го. Той трябва да дойде с нас. Има нужда от лечение. - заговори Синята дама.

- Няма да ви го дам. Той има нужда от мен. - започна да говори през зъби. - Той има най - малко нужда от вас и лечение.

- Чонгкук... - беше ми зле. Не чувствах тялото си.

Синята дама насочи синовете си към нас.

Вдигна ни във въздуха. Раздели ни. Ръцете и краката на Чонгкук бяха хванати от чудовището.

Дамата уви бялото чудовище около мен.
Не можех да мръдна ръцете си.

Тя ме задърпа към дома. Бях отново в плена й.