We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

10

Тишина. Не казвах и дума. Седях неподвижно. Гледах в една точка.

Чувах само тиктакането на часовника.

Очите ме боля. Тялото ми ставаше все по - студено. Бе ефекта на снежинките.

Погледа ми се обърна към прозореца.

Навън всичко сияеше. А тук вътре, сякаш бях в черна дупка.

Исках да изляза.

Започнах бавно да се изправям. Усещах тялото си тежко.

Стъпих на земята. Краката ми бяха меки. Щяха да поддадат.

Трудно започнах да вървя към вратата. Натиснах дръжката. Бе студена. Ръката ми веднага почервеня. Но още по - неприятното от всичко бе, че беше заключена.

Обърнах се към прозореца. С бавни крачки се насочих към него.

Треперещите ми ръце направиха опит да го отворят.

Нищо. Затворник съм.

Свлякох се на пода. Заплаках. Исках Розовата дама да е тук. Тя щеше да ме измъкне.

Исках да усетя магията на Чонгкук отново по тялото си. Да се разнесе по вените ми.

Да се почувствам истински обичан.

- Куки...ела и ме измъкни от този затвор. Моля те.