We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

21

Върнах се у дома.

Щом прекрачих прага, бях посрещнат от Синята дама и Синьото момче.

- Къде беше? Техьонг трябва да започнеш да си събираш нещата. Скоро отиваме в болницата. - каза тя спокойно.

Започнах да вървя към моята стая.

- Няма нужда да ходя никъде. Аз съм напълно добре Синя дамо. - отговорих й с усмивка.

- Как ме нарече? - попита изненадано.

- Синя дама. Това си ти.

- Техьонг, пак ли започваш с глупостите? Наистина имаш нужда от лекар.

- Не, нямам. Добре съм. И ще съм още по - добре, щом отида да се срещна с Розовото момче.

- Какво? - обади се Синьото момче.

- Той се върна братко. Чонгкук пак е тук.

В стаята се разнесе шум от удар по дърво.

Синята дама бе ударила скрина в стаята.

- Техьонг, престани вече! - повиши тона си. - Момче ти се влошаваш още повече. Трябва веднага да те заведем в болницата.

Тя хвана ръката ми и тръгна да ме тегли. Започнах да се дърпам, докато не се освободих от захвата й.

- Никъде няма да ходя. Единственото място на което ще отида ще са релсите.