We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

18

Днес ме посети един лекар. Джин го бе повикал, защото се притесняваше за мен.

Напоследък не се хранех. Не можех да спя.

Кожата ми бе станала по - бяла. Под очите ми имаше големи торбички.

Имам чувството, че забравях някои неща от времето ми прекарано с Чонгкук.

Дали не го забравях наистина? Дали не ставах част от света на Джин и майка му?

Обърнах се към брат си.

- К - къде е Чонгкук? Знаеш ли? Той трябваше да дойде. - говорех едва - едва.

- Пак започна да говориш за него. Не разбра ли вече? Чонгкук го няма. - той погледна към часовника. - Време е за хапчетата ти.

Джин взе чашата вода от нощното ми шкафче и две хапчета. Подаде ми ги.

- Хайде, стани и ги изпий.

- Не искам хапчета. - казах тихо.

- За твое добро е. - настоя.

- Казах, че не искам! - бутнах ръката му и той изпусна хапчетата и чашата, която се разби на пода.

- Техьонг, какво ти става? Да не би, да се влошаваш? - той тревожеше ли се за мен?

- Не съм луд. Спрете да ме тровите с хапчета.

- Ще говоря с майка.

- Не съм луд. - хванах се за косата.

Брат ми излезе и ме остави сам.

Заплаках. Исках малкия си свят. Трябваше да се върна в него.

Но не разбирах, защо не можех да се върна там?