We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

9

Синя стая.

Пълна само със синовете на Синята дама.

От тавана се сипеха малки снежинки.

Бях гушнал коленете си. Страха ме обзе по - бързо и от студа. Тялото ми започна да се тресе.

Вратата се отвори. Всичко около нея започна да се вкоченява.

Ледът бавно стигна и до леглото ми. Започнах да се плъзгам назад.

Синята дама влезе. Роклята й направена от снежиники се влачеше по пода, карайки го още повече да замръзва и да се пропуква.

Погледите ни се срещнаха. Студеното й изражение искаше да ме пречупи още повече.

Тя протегна ръката си. Разтвори шепата си. В нея имаше две снежно бели снежинки.

- Трябва да ги вземеш. - каза ми тя.

Аз поклатих глава в отрицание.

- Хайде, нуждаеш се от тях. - продължи да настоява.

Не казах нищо. Само се отдръпнах още повече от нея.

Синята дама въздъхна тежко. Студения й дъх се разнесе из стаята.

Набута снежинките в устата ми. Не махна ръката ми, докато не ги глътнах.

Накрая те просто...навлязоха в моя организъм.

- Така. Това ще ти помогне.