We will see again in a spring day [k.th+j.jk] [✔]

🌸6🌸

~ 17.04.2018 ~

Красотата бе около мен. Виждах това което обичах.

Бавно крачех бос из зеленото море. То леко ме докосваше, носейки ми гъдел.

Нежния аромат на цветя вървеше заедно а мен.

Синовете на Розовата дама ме пазеха. Те вървяха и осветяваха пътя ми.

Песен се разнасяше около мен.

Вървях и вървях. Стигнах старите релси.

Розовата дама танцуваше на песента на птиците. Около нея се въртяха розовите венчелистчета.

Тя спря и се обърна към мен. Протегна своята ръка.

Започнах да вървя бавно към нея с усмивка на лице. Поех ръката й.

Тя ме издърпа към себе си. Завъртя ни веднъж, а после ме избута в прегръдката на Чонгкук.

Руменина се изписа по бузите ми. Усмивката му, караше сърцето ми да прескача.

Очите ми се загледаха в косата му. Косата му бе розова. Как?

- Чонгкук, косата ти е розова? Защо? - питах с усмивка. - Приличаш на Розовата дама.

- Точно така Техьонг. От днес нататък, аз съм Розовото момче.

Бях объркан. Не разбирах какво ставаше.

Обърнах се към Розовата дама. Тя се усмихна нежно.

- От днес нататък Чонгкук ще поеме моята задача. Пролетта е вече негова. - каза, докато тя изчезваше.

Тя изчезна. Останахме само двамата с Чонгкук.

Няколко сълзи се спуснаха по бузите ми.

- Розовата дама си отиде. - обърнах се към него. - Ще ми липсва.

- И на мен. - каза той тихо.

- Радвам се, че поне ти си тук.